Материалът „ФИЛОСОФИЯ НА ПРАВА НА ЧОВЕКА, А НЕ ПРАВА НА ХОРАТА“ е публикуван във Фейсбука ми на 12.04.2022 г. Считам, че още е актуален.
В публичното пространство, когато става дума за права -от политици, магистрати, дори журналисти, най-често ще чуете: „Права на хората“, вместо права на човека. Главният прокурор Гешев непрекъснато го повтаря. Случайно ли е? Най-„лесно“ се защитават права на въображаеми хора. Но когато става дума за отделния индивид, нещата изглеждат (и трябва) по друг начин. Всички основополагащи документи говорят за права на човека: Всеобщата декларацията за правата на човека“- от 1948 г. на ООН, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“- на Съвета на Европа, Конвенцията за правата на детето (а не за децата)- на ООН, Законът за детето в България, Имаме Агенция за защита правата на детето, а не на децата. Само в „Рамковата конвенция за малцинствата“- на Съвета на Европа, става дума за определена група хора, но веднага се уточнява, че всяка страна сама определя, какво е малцинство и как тя да се прилага?
През целият 32 годишен преход политическата класа избягва да говори за права на човека. И са „прави“!
Защо поставям тази изключително важна тема за обсъждане, която е дефицит в България?
- Вчера разговарях с една колежка, която ми каза „Дано това, което пишете с г-н Караколев, (и не само), се чете от политиците?“ Отговорих и, че не е моя грижа и проблем дали политиците четат такива парливи теми, а по-скоро обикновените български граждани, гласоподаватели да я прочетат и си направят съответните изводи.
- В моя сайт, който е под мотото “Детето е решение, а не проблем“ най-вече пиша за образование. И като блогър, вече с над 320 публикации, се опитвам да изразявам моята гледна точка. Което и правя.
И така, през периода 2002-2005 година с учителите и децата от Клуба за ООН проведохме повече от 150 обучителни семинара по човешки права, с учители (от гр. Гоце Делчев, гр. Хаджидимово, Гърмен и Община Сатовча), ученици, родители, кметове и общински съветници. Силно впечатление ми направи това, че повече от 80% от учителите за пръв път участваха в подобно обучение. Сега картинката не е по-различна, за съжаление. И това, че децата с огромно желание и разбиране се включваха в тези семинари. И затова успяхме да изведем положителен Модел за обучение по човешки права. От който никой не се интересува?!
В тези обучителни семинари (в които бяха водещи Учители и деца), детето със сърцето и душата си разбираше следното:
- Само за това, че човек се е родил, е ценност. Какво наричаме ценно? Онова, което е рядко. Има ли нещо по-ценно от живота на човека? А в България животът струва ли нещо? Правата биват: граждански (правата осигуряващи индивидуалната свобода), политически (правото на участие, демокрацията е участие) и социални (те обхващат всичко – от правото на сигурност и икономическо благополучие, до правото да живееш като цивилизовано същество).
- Правата на човека са потребност, необходимост, а не лукс – (това трудно се обяснява на нашата политическа класа). Те затова се наричат универсални и неотменими. Не ги дава държавата.
- Правата вървят със задълженията, отговорностите. Никъде няма право без отговорност. За „Правото на образование“ – с учениците сме стигали до 15 задължения. Това също на нашия, така наречен елит, трудно може да бъде обяснено.
- Въпрос на чест и достойнство е всеки да знае своите права, да ги отстоява, но и да защитава правата на другите. Защото ние не сме сами на този свят. Правим ли го?
- Изучаването и прилагането на човешките права в училище, означава равнопоставеност и качествено образование. Това “чудо“ има ли го в българското училище? Скромно (не скромно) – много гости, които идваха в нашето училище, казваха, че училището ни е европейско и развиващо, а децата и учителите са знаещи и можещи. Ако използвам съвременно определение, щяхме да получим сертификат от МОН за Иновативно училище. За скептиците, отрицатели, ще им напомня, че всичко това е описано, има го като документация (в библиотеката на училището и не само), и в постигнатите резултати. Това, което няма как да се скрие, са резултатите. Всички деца (завършили в Сатовча), ги носят в сърцето и душите си. Те са стотици, да не кажа хиляди. Разсъждават като личности и граждани.
Дали някой ще се заинтересува от това, което споделям? Важното в случая е, че ще бъде прочетено. И един, само един мой читател да се съгласи с мен, ще бъда доволен!
Успех и късмет!