Наближава вторият празник на мюсюлманите – Курбан Байрам. В тази връзка имам гореща молба към всеки, който ще иска да прочете настоящата публикация, да се опита да спази следните ”задължителни” указания:
- За да бъде разбрана и осмислена публикацията, посланията в нея, моля да погледнете като на работа с философски текст. Има много изисквания, но най-важното – да я приемете с положителна нагласа. Опитайте се да застанете на мястото на автора, който приема тези (изстрадани) разсъждения като право и задължение да изразява своята гледна точка.
- Знаете, според руския писател и драматург Княжин, има най-малко три начина да четеш: четеш и не разбираш, четеш и разбираш и третия, четеш и разбираш посланията на ненаписаното между редовете.
- Тази публикация има връзка с предишни мои материали по този изключително важен за всички нас, българите, проблем: „За етническата и религиозна неграмотност“ – първа част и втора част, „80 години Дружба ”РОДИНА”, ”Отново етническа и религиозна неграмотност във „Фермата”, както и ”Силните ги мразят, затова са неудобни” (последните две са качени и в страницата на формата ”Фермата“).
- Основното послание в настоящия материал е: Промяна начина на мислене на всички ни: от висшето държавно ръководство, областните и общински управи, до обикновения, редови гражданин от с. Крибул в посока етническо и религиозно съзнание и формиране на историческо мислене и отношение. Да се прекрати мисленето и практиката да се изтъква религиозният въпрос и така да се изключват определени хора от българската нация.
Проблемът на проблемите на всички ни като българи е това, че продължаваме да робуваме на остарели исторически представи за възприемане „другия” като колективен образ. Но тези настроения могат да бъдат променени в отрицателна насока, когато има зла воля, и към положителна насока, когато се търси промяната към по-добро.
Тази моя гореща молба и разбиране предложих на честването на 80 годишнината на Дружба ”Родина” през м. ноември 2017 г. в гр. Гоце Делчев. Останах с усещането, че се прие хладно и безразлично от ръководството на организацията. Нещо повече – според мен след това бях изолиран от мероприятия на дружба ”Родина”.
Защо някои българи мохамедани не се определят като българи? Според Илияна Томова, Евгения Иванова – учени от БАН (моето разбиране също е такова), някои българи мохамедани заявяват ”Аз съм помак, аз съм мюсюлманин”, ”аз съм български гражданин, но мюсюлманин по народност”, защото хората си казват:
- Аз държа на моята мюсюлманска група и на различията, които имаме. Това дава повод и възможност за капсулиране, турцизиране, най-вече под внушения на Ислямски организации (които почти необезпокоявани си „шетат” из България) и не само.
- Изпитват чувство на подцененост, защото са изключени от общността, от управленски елит, от кариерно развитие, от равноправно участие в обществено-политическия живот на страната. Фактите го показват: представителност в институциите от малцинствата: при жители от порядък 14-21% от населението на България, близо 1,500000 х. жители: МВР, ДАНС: 0,05%, в съда – 0,08%, в прокуратурата – 0,03%. В България, разбира се, етнически турчин може да стане министър, за разлика от Гърция. Браво на ГЕРБ! Има етнически турчин евродепутат. Останалите партии много сериозно трябва да преосмислят реалността и да ги последват.
- Подложени са на двойна марганилизация: от българи християни и от турци, а това води до търсене на собствена идентичност. Няколко пъти давам пример с аго Осман от Сатовча (лека му пръст!). Като какъв да се определи аго Осман, като цял живот му е внушавано, че е турчин. Самият той обаче знае, че не е (не знае турски език, в къщи говори на майчиния си език, българския). Да, обаче не е и българин, защото християните не го приемат като такъв. Един колега наскоро ми сподели, че на вечерята Ифтар в Кърджали кметът Хасан Азис в словото си казал: „Тук присъстват турци, помаци и българи“!?
- Каквото е нашето отношение към ромите, такова е отношението на европейците към нас, българите! Имаме ли представа, какви огромни усилия полагат нашите сънародници в чужбина, за да променят тези представи на европейците за нас, какви унижения са принудени да търпят, каква цена плащат, но се държат достойно като българи.
- Една голяма част от хората, както и от почти всички правителства, продължават да гледат на мюсюлманите като на втора ръка хора. Непрекъснато им се напомня на тези хора, че са второ качество, наред разбира се с ”лошия” човешки материал в България. Самият аз не мога да не бъда доволен, че там, където съм учил след осми клас: в Ихтиман, студент в Дупница, в София (само аз бях българин мохамеданин от курса и на трите места). Не съм почувствал пренебрежително и надменно поведение. Едни от най-добрите ми приятели са християни, с които продължаваме да имаме сърдечни, равнопоставени, добронамерени срещи и отношения.
Днес обществата са мултикултурни и темата за етническото и религиозно приемане е особено актуална. Един проблем започва да се решава, когато се признае и приеме, когато започне да се говори за него и има политическа воля от политическата класа и гражданите да бъде решен.
В света има над 800 религии и след като имат привърженици, имат място под слънцето. Религията е семеен, личен, интимен въпрос, няма нужда да се афишира и демонстрира. Дали вярвам, дали се кланям пет пъти на ден, това си е моя работа. През 2014 година в едно интервю заявих: ”…Аз съм до толкова религиозен, доколкото уважавам традициите и обичаите на моята религия. Нося белезите на моята религия. Вярвам, че има някаква сила, която е създала това общество. Дали се нарича Христос, Аллах, Буда, това няма значение, има един върховен БОГ! Не съм набожен, не се кланям, но ако реша един ден да го направя ще го направя, ако сърцето ми отвътре ми подскаже…”.
„Религията е вълшебна приказка за онези, които се страхуват от мрака. Атеизмът е вълшебна приказка за онези, които се страхуват от светлината” казва Спиноза. По друг начин казано, единият иска да отрече вярата, а другият – съмнението. Обикновеният човек има нужда и от вяра, и от съмнение. Да оставим хората сами да решават на кой БОГ да се кланят, важното е обаче да бъдем честни и почтени.
Много малко трябва, за да променим начина на мислене, от там и поведението. За това обаче е нужна воля – както от Правителствата на България, така и от християните и мюсюлманите, от всички.
Какво можем всички заедно да направим, от къде да започнем?
- На първо място: Една добра философия – да приемеш всеки като ценност само затова, че се е родил, без оглед на етническата и религиозна принадлежност, да признаеш правото му на самоопределяне.
- Възприемане на философията: Всеки, с когото се срещам и разговарям, ме превъзхожда с нещо и аз уважавам това. Действа много ефективно, уверявам ви от личен опит.
- Във връзка с предстоящия празник Курбан Байрам, имаме прекрасна възможност да поставим началото на промяната, все от някъде трябва да започнем. Ето как премиерът Борисов честити Рамазан Байрам преди два месеца: ”Честито Рамазан Байрам на всички мои приятели мюсюлмани”!(Само на неговите приятели и то не българи, а мюсюлмани – практика, каквато всички български правителства са я прилагали). Обичайна и масова практика също така са всички останали пожелания в социалните мрежи „Честит празник на всички празнуващи”!? Самият аз честитих празника по следния начин: ”Честит Рамазан Байрам на всички българи мюсюлмани и не само”, останах с усещането, че това се приема. Много близка приятелка на семейството (християнка) ни честити празника така: „Светъл и красив празник, Калояне! Радост за всички, в чиито сърца грее доброто! Мир в дома ти и в домовете на всички братя мюсюлмани!”
И в тази връзка призовавам: г-н Мустафа Ликов, Нури (които са много известни и авторитетни хора, те станаха популярни не защото участваха във формата ”ФЕРМАТА”, а защото изпъкнаха с положителните си човешки качества, като личности и граждани), Президента Радев, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя, министрите, народните представители, нашия народен представител Елхан Кълков, областните управители, кметовете, ходжите в населените места, гражданите да честитят празника Байрам по следния начин:
„Честит Курбан Байрам на всички българи мюсюлмани! Честит празник и на мюсюлманите в България и по света!”
Ходжите: „Честит Курбан Байрам, братя българи мюсюлмани! Честит празник и на вас братя мюсюлмани, наши гости!”( почти във всички молитвени домове по време на празника има гости от чужбина).
Държавата сме аз, ти, той, всички граждани, без оглед на етническа и религиозна принадлежност. Българинът мрази държавата, защото я оприличава с властта, но обича Родината. Да – обичаме Родината България, но да не се притесняваме и да заявяваме, че сме българи, че се гордеем с това! Няма как да стане промяната, ако всички заедно не започнем да мислим по този начин. Националното достойнство, принадлежност се формира в семейството, в училище, в средствата за масово осведомяване, с последователна политика на управляващите, на цялата политическата класа. Никой няма да дойде отвън, да ни ”оправи” националното самочувствие на българи.
С божията помощ, да посрещнем предстоящия празник живи и здрави! Амин!
Харесва ми пределно ясната откровенност на Калоян,Винаги съм казвал,че проблема не е ние за какви се определяме,а другаде.