С директора на СОУ с. Сатовча, г-н Сиркьов, на пенсионирането ми като учител
По-надолу може да прочетете последното ми изказване пред колегите и ръководството на СОУ с. Сатовча във връзка с пенсионирането ми.
Уважаеми г-н Директор, г-жо Янева, уважаеми колеги.
И най-дългия и труден път има своя край. След 44 години трудов стаж, от които 38 години в сферата на образованието, аз преустановявам трудовия си стаж като учител.
Преди няколко дни публикувах в моя сайт, обръщението „Учител, но пенсионер – аргументи за заслужена пенсия” Обосновах моето пенсиониране с 10 аргумента. Знаете, обичам числото 10, съвършеното число.
Днес, тук и сега, също с 10 аргумента ще направя последното си изказване на педагогическия съвет.
Изказвам се с раздвоени чувства. Обяснимо!
- Не знам колко пъти съм се изказвал на педагогически съвети и Общи събрания на трудовия колектив, но знам, че не са малко. Винаги съм казвал онова, което мисля. Изказвал съм се, защото е имало какво да кажа и предложа, за да бъда полезен с нещо.
- Близо 34 години съм пряко свързан с родното училище. Учих като ученик от пети до осми клас, бях три години дружинен ръководител, три години заместник-директор и 24 години учител по история и философия. И както писа журналистът Светла Струмина във в-к „Учителско дело” съвсем наскоро „Това доказва, че съдбата на истинския учител е „един живот като учител и не само” Който има щастието да се убеди в това, ще получи и голямата награда-вярата, че усилията си заслужават.” Пожелавам го на всеки.
- Получих твърде много от моето училище, извървях както написа Роза Гущанова „трудния път от Крибул до Страсбург с много препятствия”. Не знам колко съм дал на моето училище, но знам, че всичко онова, което съм правил, съм го правил със сърце и душа и в интерес на децата и доброто име на училището. Имам усещането и увереността за добре свършена работа за всичките 44 години трудов стаж.
- През всичките тези години за мен беше удоволствие да работя с всички колети и най-важното, че запазихме добри взаимоотношения с всички колеги. Работих безпроблемно с всички училищни ръководства. И благодарение на това постигнахме определени положителни резултати по гражданско образование и не само.
- Постигнатото в нашето училище, което смело мога да определя като развиващо и европейско, е дело на всички.
- Имаме прекрасни деца, знаещи и можещи. Необходимо е да им гласуваме повече доверие и да гледаме на тях като на личности и граждани, които утре ще ни заместят достойно.
- Книгата, която написах, „Един живот като учител и не само. Усилията си заслужават, нали?” е моята честна изповед, своебразна история на с. Сатовча и на извънкласните форми на дейност в неговото СОУ „Св. св. Кирил и Методий”, както написа във в-к „Учителско дело” журналистът Светла Струмина. Моята гледна точка. Стремял съм се обективно и безпристрастно да разкажа за всичко това.
- Какво още трябва да направим всички заедно? Да преодолеем гордостта, да дадем възможност на добрите учители да бъдат водещи авторитети, да се учим от тях. Ние от септември започваме разговори във връзка с 25 годишнината на Синдиката на българските учители. В тези разговори искаме да се открои ролята на учителя за формиране на демократични ценности в развиващото личността училище. И нещо много важно: злословието по адрес на други колеги. Самите ученици ни го казват,че това е признак на ниска култура.
- Искам да се извиня на всички, които смятат че им го дължа. Прощавам всичко и искам прошка. Искам да продължим добрите взаимоотношение и занапред.
- Аз не смятам да „напускам” училището, никой да не си мисли, че се е „отървал” от мен. Ще продължа усилията си за осигуряване на равнопоставеност и качествено образование на всички деца. Вече чрез моя сайт:www.kshishkov.com
За мен беше чест да бъда учител и да изляза в заслужена пенсия!
Благодаря!
12.09.2014 г. С уважение, Калоян Шишков
Г-н Шишков,вие сте един прекрасен учител и човек.От вас научихме много,сигурна съм,че всеки от нас носи частица от вашия дух.За мен е чест ,че съм била ваша ученичка.
БЛАГОДАРЯ!
„Добър ден, господине!“ Аз бях се унесъл,
но стресна ме звънкащо детско гласче.
С очи извори топли, с усмивка приветна
ме гледаше рошаво, русо момче.
Бе слънчева утрин и празничен май,
бе пълно с цветя и деца пременени,
а аз пак седях на пейката сам,
и мислех за делнични свои проблеми.
От всеки просторен училищен двор
отекваше “Слава вам братя…” и в мене,
учителят днес се отново роди
за празника светъл на букви свещени.
И споменът върна ме в класната стая,
сред детска гълчава, пред черна дъска,
където раздавах любов до безкрайност
и там неусетно така остарях.
Но не старостта днес ме люто измъчва,
а липсват ми тези любими деца,
които по своите сили научих,
и пратих да търсят късмет по света.
И в сълзи на радост се къпе душата,
щом нейде в градчето с тях се разминем,
и вече порасли и зрели децата
ме спрат: „Добър ден, господине!“
Здравейте! Най-сърдечни благодарности! Това е първият коментар в моя сайт. Толкова ме развълнува това послание, че се разплаках. Силните плачат, нормално!
А стихотворението е прекрасно. Бих искал да знам автора. Още един път благодаря!