„Ясно като слънце съобщение” е мисъл на Фихте (немски философ). Стремежът на философа е да намери ученици, да създаде школа, да издаде своите книги. Философът-учител с готовност дава съвети като мъдрец и е неудовлетворен от неразбирането, с което е обграден. Фихте до такава степен е бил убеден в това до колко е важно неговите възгледи да бъдат разбрани, че нарича едно от неговите произведения „Ясно като слънце съобщение”.
В подобна ситуация се намирам и аз в момента, като учител-философ (макар и пенсионер), който има огромно желание да предаде своите знания на учениците, вероятно като много други колеги от страната. Напомням, че няма бивш учител и аз не се възприемам като друг, защото в последна сметка учителят е учител не само когато преподава, а 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Поводът: явното нежелание на учениците от 12 клас в СОУ с. Сатовча да пробват заслужава ли си или не да се явят на матура по философия и отказ да придобият нови знания и умения, които ще са им полезни в живота, не само за матурата (вижте позицията ми тук: Разбирам ви, зрелостници). Чувствах ангажимент към тези ученици, защото те са последния випуск, на който съм преподавал преди да се пенсионирам, дори им бях класен ръководител в 9 клас. Сега имаше възможност да се сформира група по философия с финансиране от фондация „Българска памет”, но не се събраха достатъчно ученици (трябваше да са 15) и не можахме да я осъществим. Всъщност моето желание беше не непременно да се събере група, а зрелостниците да ми дадат възможност да решим заедно една пробна матура и да поработим един-два часа за това как се пише философско есе. Основните контрааргументи на учениците бяха, че ще им е много трудно да напишат философско есе на матурата. До сега смятах, че правя всичко необходимо да помогна, да съдействам учениците да продължат да се развиват, да повишат уменията, компетентностите си, защото философията е всъщност подготовка за живота. Попитах една ученичка: „Ти като не можеш да караш колело, какво правиш?“ Тя ми отговори: „Не карам!” Това беше железен контрааргумент, на който по никакъв начин не мога да противодействам. За съжаление, след такава философия рухна всичко, земята се отвори под краката ми, всичко се срина. Но… какво да се прави, всеки има един определен хоризонт… Младите по-скоро приличат на своето време, отколкото на родителите си. Всяко поколение има своите ценности и приоритети.
Аз изповядвам философията (на което съм учил моите ученици), че основната разлика между детето и възрастния е, че детето желае да се развива. Възрастният не иска да се променя. Когато човек не желае повече да се развива, той бавно започва да умира. Изследвания сочат, че в момента, когато хората излязат в пенсия, здравето им рязко се влошава и за да остане жив, човек трябва да бъде в движение, да продължи да се развива. Както казва испанският философ Гасет, животът на човека протича в правене на нещо, което да осмисля неговото съществуване.
За кой ли път се убедих, че тази наша т.н. политическа класа, която на преден план афишира парите и властта, направи нашите деца егоцентрични и меркантилни. Както казва социалния антрополог Харалан Александров „Младите вече са покварени. Те вярват, че властта е това, което те прави силен и богат, а не активността, не интелекта и предприемачеството. Това е истинска катастрофа – бедстващо население и подрастващо поколение, обзето от хищнически мераци за власт”
Боли ме когато виждам нежеланието в децата да учат, да опитват нови неща и да се развиват.
В същото време (за втори път ми се случва, след моето пенсиониране), след като разбрах и осъзнах ситуацията, сякаш почувствах една друга свобода по отношение поети ангажименти и отговорност към моите ученици. Защото в последна сметка аз и други учители ги съветвахме по отношение на матурата 23 часа и 59 минути и в последната минута те взеха решението, надявам се и отговорността.
Дали се сърдя на моите ученици? Не! Отново казвам, че те не са виновни за нищо. Когато се отнемат основни човешки права, не се осигурява равнопоставеност, когато всеки ден ги заливаме с ужасни новини и примери от действителността на страната, когато демонстрираме незачитане и безхаберие, тези млади хора ще разсъждават така, ще ни възпроизведат същия модел на незачитане. Какво ще стане утре, не ми се мисли (не че като мисля, ще променя съществено нещата).
Разбира се, разсъждавайки философски, прагматично, осъзнавам, че в природата празно няма. От гледна точка на етиката, нещата се делят на съществуващи и дължими. Ценностите са смислите на дължимото. Във всекидневния живот ние наричаме ценно нещо, което е рядко. В етиката ценното е свързано с условията на човешкия избор.
П.С. Междувременно на 25 ноември се срещнах с момичетата, които избраха да се явят на матура по философия, за да започнем конкретна подготовка. Надявам се да оправдая доверието. За мен е чест!