На 27 ноември тази година се навършиха 97 години от подписването на Ньойския договор, който „осакатява“ България. Повече от 2 милиона българи остават извън пределите на страната. Този договор е един позорен акт, извършен от влиятелните тогава държави – САЩ, Франция и Великобритания. Когато Александър Стамболийски, който като министър-председател подписва договора, се завръща в страната, на въпроса на журналистите „Какво ни носиш?“ отговаря „Нося ви смъртник“.
По повод на годишнината моят колега и бивш директор на нашето училище – Кирил Караколев, с болка споделя, че няма реакция от политиците по повод на този позорен акт.
Според мен няма и не може да има поради следните причини:
- Нашите политици не са като онези политици от Запада. Първата разлика – на запад политици стават богати хора, доказали се на икономическо и друго поприще и искат да се докажат като успешни политици. При нас е обратно – стават политици, за да забогатеят
- На запад политиците разсъждават и се държат като държавници, които правят всичко възможно, за да подобрят живота на хората. При нас мислят как да спечелят следващите избори
- Не четат българската история(камо ли да се учат от нея)
- Дори и да четат, не я разбират
- Дори да разбират, не могат да осмислят и да отдадат дължимото към предците ни
- Дори да осмислят, те не мислят исторически, тоест като причини, следствия и изводи
- Дори да мислят исторически, те са пристрастни (да речем пещерният антикомунизъм, антифашизъм и т. н.) и следователно не могат да формират историческо отношение, съзнание
- Дори да искат да формират отношения, не могат да го направят, защото се опасяват, че могат да разсърдят чичковците-бюрократи от Брюксел и от големия брат – САЩ или Русия и т. н.
- Дори да не се опасяват, те сами не могат да вземат самостоятелни решения, защото им се нарежда отвън какви решения да вземат
- Дори и да не им се нарежда от ЕС, НАТО, Русия, те си измислят такива задължения и отговорности за България. Например инициативата на Меглена Кунева да закрие трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Международната агенция за атомна енергия, се опита да защити България като заведе дело в Европейския съд в Люксембург. Но се оказа, че Европейския съюз не е искал затварянето на реакторите. Дори да е искал, няма писмен документ за това, и разбира се, делото отпадна. Следователно нашите политици сами са решили на гърба на целия български народ.
И съвсем накрая, разбира се, дори и да искат, не могат. Защото и днес прочутата реплика на Бай Ганьо е актуална: „Трябва и ний да клъвнем по нещу, току-тъй на сухо патриотизъм-бошлаф”.
Уважаеми, г-н Караколев, как да реагират нашите политици? Недей да ги обвиняваш, те просто си „вършат” работата. И то как я вършат, нали затова има лобита, интереси, комисионни и т.н.
Да ни е честита годишнината! Дано за 100-годишнината да разсъждаваме по друг начин, мислейки за националните интереси и за българите извън граница!