На 12 юни 2017 г. в музейната сбирка на Сатовча се проведе юбилейното честване на Петър Селяшки. Дойдоха много хора от всички възрасти. Стана невероятно тържество, признание на сътвореното, празник на духа и човешкото достойнство в продължение на 2 часа и половина.
Невероятни изказвания направиха общественика Илия Влахов, началната учителка Петруна Томова, гости от Павликени, специалното поздравително писмо на д-р Арбен Мименов, който отново припомни за обявяването на Петър Селяшки за почетен гражданин на община Сатовча. Деца от Плетена пяха от сърце и душа, както и жените от „високото пеене”, които са носители на Хердеровата награда за певческа автентичност и майсторство (с изключителните заслуги на Илия Терзиев).
Журналистката Юлия Баймакова от гр. Гоце Делчев оповести своята публикация ”Певецът на Сатовча”, посветена на годишнината на Петър Селяшки. Синовете на юбиляра Ивайло и Лъчезар Селяшки разказаха вълнуващи спомени за своя обичан и предан баща, които разплакаха една част от присъстващите.
Стана вълнуващо и запомнящо честване.
Какво казах на честването?
Поради големия интерес към честването помествам моето изказване:
Уважаеми наследници на Петър Селяшки, дами и господа! За мен е изключителна чест да говоря за Петър Селяшки. Поздравявам организаторите за празника, това е една заслужена почит, един достоен юбилей, за още по-достойния Петър Селяшки.
Не познавам достатъчно добре творчеството на Петър Селяшки, чел съм малко. Когато дойдох ученик в пети клас, Петър Селяшки беше възпитател, на мен не ми е преподавал, но това, което съм чел, чул за юбиляра, е прекрасно. Като сатовчанин няма как да не бъда горд, че сме имали такава ярка, впечатляваща, вдъхновяваща личност.
В специалната покана на първа страница е записано – 100 години от рождението на учителя, поета, писателя, публициста и общественика Петър Селяшки. Аз самият бих продължил характеристиките, като на първо място ще поставя човекът, личността, гражданинът, бащата и дядото Петър Селяшки.
Когато БОГ сътворява материалния свят, създава и човека. Но най напред сътворява учителя. Бог е могъл да направи от Петър Селяшки и праведник, и подлец, но е направил само човек. И то какъв – истински, откровен, искрен, добронамерен, почтен. Малко хора днес притежават такива качества.
Като гражданин (субект, пълноправен) е бил за пример. Никога не се е възползвал от възможностите, които длъжностите, които е изпълнявал, са му давали (учител, директор). За него е популярна философията в Сатовча „За другите хора има ли”? Ако има, тогава и той вземал.
Той бил изключително любознателен, четящ човек. Нали знаете, понякога разликата между хората се изразява в тоновете прочетена литература. На него му личало.
В новото преработено издание ”Годишни кръгове” са поместени негови стихотворения, проза, публицистика, дневникът като фронтовак, участник във Втората световна война, писма и три прекрасни послеслова на Илия Влахов, Кирил Караколев и Иван Марков от гр. Гоце Делчев. Тези послеслова дават една допълнителна светлина за Петър Селяшки.
Тематиката е богата и обширна – за обикновените хора, за фронтоваците, за смоларите, горските работници и т.н. Изключително внимание обръща на българския фолклор. Писал е за Ботев, Гоце Делчев.
Не пропуска и темата за етническите и религиозни въжделения. ”Петър Селяшки е изпитвал братски чувства към българите мохамедани от Сатовча и района. В ”Ехо от моето детство” той ненатрапчиво дава израз на убеждението си, че с тях естествено ни свързват общ матерен език, редица обичаи, традиции, обща съдба” – подчертава в предисловието синът Лъчезар Селяшки (също изявен поет).
В стихотворението ”Мъртвата подкова” пише „…Дорде съм жив, животе мой, не ме наказвай със покой”. Години по-късно испанският философ Гасет ще напише, че животът на човека преминава в правене на нещо, което осмисля цялото ти съществуване.
Петър Селяшки докато е жив не знае какво е покой. Природата не търпи бездействието и въпреки краткия си живот, той оставя богато наследство.
Благодаря, за мен беше чест!