Има най-малко две (не 13) причини, за да предложа темата заедно да разсъждаваме:
- Деца ми споделиха с огорчение, че учители коментирали ученици в други класове (за техни неуспехи).
- Наскоро прочетох (няма случайни неща) една книга, както се казва на един дъх, тя я „13 причини Защо” от Джей Ашър, която буквално ме разтърси и има пряка връзка с темата.
Това не е новина за мен, решително съм се противопоставял да се злослови по адрес на други колеги, както и да се обсъждат неуспехите на учениците от един клас в друг. Говоренето на един учител за друг учител пред ученици не само не е коректно, но си е чисто злословие. Да кажем, че това не се отразява толкова негативно и пагубно за коментираните учители. Но за децата е недопустимо. Един коментар може да нанесе такива травми, че завинаги едно дете може да бъде демотивирано да прави нещо повече от ученическите си задължения, да не си поставя по-високи цели и да не вярва в реализирането им.
Ние сме произведени от думите и погледа на другите – твърди Сартр. По друг начин казано, ние се влияем от това какво другите казват за нас, как ни възприемат, какво ни говорят, как ни гледат. Дори и не предполагаме какво значение и въздействие могат да имат нашите думи за другите. Всичко оказва влияние за всичко. В природата на нещата от живота една причина има много следствия и обратно, много причини -много следствия. Редки са случаите, когато една причина има само едно следствие.
Много често езикът, който използваме, разединява и защото думите не са точно огледало на действителността. Склонни сме да говорим за едни и същи неща по различен начин и да влагаме в думите различен смисъл и значение. Затова дори и общуването с близки хора никога не е равно на пълно разбиране. Освен това нерядко употребяваме думите заблуждаващо и користно, от позицията на своите интереси. Древните софисти например умело преиначавали казаното от събеседника, за да победят в спора. В политиката често словото е заблуждаващо и манипулиращо. А и в ежедневието нашият език не винаги е искрен. Затова Блез Паскал иронично подчертава, че малцина от приятелите биха ни останали такива, ако чуем какво говорят за нас. В последна сметка, ние не подозираме какво влияние оказваме на другите в живота им. Колкото един човек има по-голяма обща култура, толкова повече той знае как да общува (познава техниките на общуване). Лесно преодолява различията, намира път към другите. Освен това с думи (макар че те са само 7% от цялостното общуване) може по-добре да изрази своите чувства, цели, мечти и намерения.
Що се отнася до погледа, това е прозорецът към света. Когато искаме да разберем „какво мисли” някой, ние се вглеждаме в очите му. Защото всъщност искаме да разберем „какво е неговото желание”. Поглеждайки внимателно в очите му, ние сякаш потъваме бавно в душата му. Погледът е „присъствие без разстояние” допълва Сартр. Телата са ни на разстояние, но погледът е мълниеносно докосване. Понякога един поглед казва много повече от думите. Когато ние обичаме нещо, впиваме поглед, а когато мразим отвръщаме поглед.
Чикаго Трибюн дава следната оценка за книгата „13 причини Защо” на Джей Ашър: „Мрачна, красива и опустошителна със своето въздействие история“.
Ето кратко представяне на книгата, публикувано на корицата й:
Един ден, на връщане от училище, Клей Джексън намира на прага на дома си тайствен пакет. Пратката е изключително интересна. Хана Бейкър- негова съученичка и първата му любов, която се самоубива две седмици по-рано, е събрала тринайсет касети, адресирани до тринайсет човека от нейното обкръжение. Всеки от тях трябва да ги изслуша и след това да предаде на следващия в списъка. В тези записи Хана разказва, че има тринайсет причини, заради които е взела решение да сложи край на живота си. Гласът на мъртвото момиче съобщава, че и Клей присъства в тези записи, и следователно, и той е отговорен за смъртта и по някакъв начин. За да разбере какво роля е имал в живота на Хана, трябва да изслуша записите… И Клей научава неща, които променят живота му завинаги…”
Първият случай е с момче с което Хана изживява първите трепети на любовта, първата целувка. След няколко дни обаче, цялото училище говори за Хана, че нещо много повече от една целувка се е случило, разбирайте момчето се е похвалило…
Обръщението към Клей: „Защо не е бил по-настоятелен, за да се сближат, тя много го искала, но момчето е проспало момента…”
Хана обвинява своите съученици, че са й откраднали… окуражаването. Всички знаем, че сме социални същества, че всички радости и скърби стават обществено-значими, когато са споделени от другите. Последният разговор с учителя Портър- педагогически съветник и учител по английски език.
Вероятността тази книга да бъде прочетена от по-широк кръг читатели е малко вероятно, затова помествам част от посланията в книгата.
Основното послание на романа, според автора Джей Ашър: „Макар Хана да признава, че решението да сложи край на живота си е изцяло нейно, е много важно да внимаваме как се отнасяме с другите. Може да ни се струва, че някой просто подминава със свиване на рамене наш коментар, или пък, че не се засяга от слухове по негов адрес, но не е възможно да знаем всичко, което се случва в живота на този човек, нито по какъв начин ние самите може да увеличим неговата или нейната болка. Хората оказват влияние върху живота на околните- това не може да се отрече.”
„Обикновено, винаги когато някой се радва на някого за постигнат успех, звезден имидж, някой друг дебне зад кулисите, за да го разкъса на парчета. Изчаква търсения фатален недостатък да се появи на повърхността.”
„Когато си правиш майтап с хората, трябва да поемеш отговорността, ако други хора намират извинение в действията си в шегата ти.”
„Исках хората да ми вярват, независимо от онова, което чуват за мен. Нещо повече исках да ме опознаят. А не да вярват на нещата, които си мислят, че знаят за мен. Исках да се издигнат над слуховете.“ споделя Хана
Следващата причина е стихотворението „Моята душа”, което публично обсъждат нейните съученици, но никой не е попитал и разбрал кой е авторът и защо е написано. Дори някой от съучениците й написали пародии по нейното стихотворение, четейки ги пред нея, за да я „извадят от кожата й“.
Моята душа
Срещам очите ти,
ти дори не ме виждаш.
Едва отговаряш,
когато прошепвам
„Здравей”.
Можем ли, приятелю,
да сме сродни души?
Може би не.
Предполагам
че никога няма ,
да разберем.
Мила мамо,
носила си ме в утробата си.
Сега не виждаш нищо,
освен дрехите, в които съм облечена.
Хората те питат
как съм.
Ти кимаш с усмивка.
Не спирай дотук.
Извади ме на показ под небето
и ме опознай,
вместо да ме виждаш само отвън.
Отмести тази маска от плът и кости
и виж мен,
и моята душа.
Сега вече
разбираш
Защо.
И съвсем накрая си позволявам да се обърна към:
Към родителите: Уважаеми родители, кога за последно говорихте с разбиране с децата си, колко пъти им позволявате да споделят своите преживявания, как ги насърчавате?( виж Родителски стилове на поведение) Колко пъти ги прегръщате и казвате, че ги обичате безрезервно? Продължавате ли да ги биете? (виж Шамар или прегръдка) Самият аз не мога да си простя, че към моите деца по-често се държах като учител (трудно се освобождаваме от „учителското”), отколкото като любящ баща. Осъзнаваме ли че много трудно се възпитават деца, особено собствените?
Към учителите: Уважаеми учители, върнете лентата назад, имате ли угризения на съвестта, че сте пренебрегвали ученици, подценявали сте ги, говорили сте за техните слабости пред други ученици? Ако имате възможност извинете се, поискайте прошка, простете. И вече никога не коментирайте учениците си за техните слабости, стремежи пред други ученици. Гласувайте им доверие, окуражавайте ги. Всяко дете е цяла вселена, със своите цели, мечти и намерения. Всяко дете е проект, а светът е среща на проекти. След родителите, децата най-много вярват на учителите си.
Към учениците: Уважаеми млади хора, не забравяйте, че всички хора имаме нужда от уважение, обич, внимание. Само за това, че човек се е родил, е ценност, социално същество, който иска да бъде обичан, харесван, важен, значим и т.н. Не парадирайте с модните дрехи, прически, маникюри, не всяко дете от класа ви има такава възможност. Ех, каква роля играе ученическата униформа в това отношение!
А сега, след като прочетохте тези послания, станете и прегърнете силно хората, които са около вас. Кажете им колко много ги обичате, че те са най-важното нещо на света за вас. Простете си, поискайте прошка!
Предупредени сте! (любим израз на проф. Кортенска)