15 години Клуб за ООН – как една детска организация променя училищната общност?

На 05 и 06 юни 2014 г. се състоя честване на 15-годишнината от създаването на мрежа от Клубове за ООН в България и на Клуба за ООН с. Сатовча. Едно от събитията беше Кръгла маса „Чрез клубната форма на работа – формиране на гражданско съзнание и поведение“, проведена в залата на Музейната сбирка, с. Сатовча. Ето откъс от изказването ми на кръглата маса:

Преди 15 години ние не знаехме поне три неща:

1. Че ще извървим такъв дълъг път.
2. Че основно изискване на гражданското общество пред образованието е във всяко училище да се изграждат независими детски организации, които на чисто доброволен принцип да се самоорганизират.
3. Че децата ще определят дневния ред в училище.

Днес, 15 години по късно, знаем поне три неща:

1. Клубът вече е утвърдена институция в училище.
2. Даваме възможност на децата да бъдат задоволявани по-висшите потребности- творческата изява и самоусъвършенстване.
3. Децата, преминали през Клуба и другите извънкласни форми в училище – разсъждават като личности и граждани, открито споделят проблемите си, могат да говорят пред аудитория, работят в екип, имат самочувствие, имат повишена гражданска култура, която се отразява на поведението им.

За тези 15 години през Клуба са преминали повече от 250 деца, проведени са повече от 40 мероприятия, 10 пъти сме пълнили селския киносалон, в който децата са спорили, дискутирали, ”решавали” важни и значими, обществено-политически проблеми. Всички те (учениците-участници в проявите на Клуба) извървяха своя път в един творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне.

Каква е оценката за това всичко, което сме направили? Цвети сподели, че ние сме провели повече от 150 обучителни семинара по човешки права. Като се чуе обучителни семинари някои от Вас, уважаеми присъстващи, може би си мислят, че ние едва ли не учим нашите ученици да цитират алинеи, членове и т.н. Не! На тези обучителни семинари ние искаме да формираме ново отношение по проблемите на човешките права. Коя е тази философия? Кое е това простичко разбиране, което за съжаление в България е дефицит?

Първо – детето разбира с душата и сърцето си, че само за това, че човек се е родил представлява ценност.

Второ – човешките права са необходимост, потребност, а не са лукс. Затова те се наричат универсални.

Трето – правата вървят с отговорностите.

Четвърто – въпрос на чест и достойнство е всеки да знае своите права, да ги отстоява, но и да защитава правата на другите, защото ние не сме сами на този свят.

И пето – изучаването и прилагането на човешките права в училище означава най-малко две неща: равнопоставеност и осигуряване на качествено образование.

Ето това успяваме да постигнем. Тази повишена гражданска култура се отразява на поведението на нашите деца. Както вече преди посочих, те разсъждават като личности и като граждани.

И тук искам да ви разкажа за едно такова израстване, какъв път извървяват нашите деца и каква промяна настъпва у тях. Нарекъл съм го „Случаят Айше”:

Преди 10 години на един обучителен семинар едно дете от седми клас плахо вдигна ръчичка и каза, че класният ръководител го бие. След две седмици проведохме със същия клас нов такъв семинар, защото те имаха задачата да разкажат къде са били, какво са видяли, какво са научили. Детето пак вдигна ръка и каза следното: „Класният ръководител пак се опита да ме бие, но аз му казах, че той няма право да ме бие”. Ето промяната за 15 дни. Това дете започнахме да го каним на сбирки на Клуба. Тогава тя не можеше да стане член на Клуба, защото приемахме само деца от девети клас. Заради нея променихме вече практиката, Клубът да приема деца от седми клас. Това дете, Айше, се записа като член на Клуба в 9-ти клас. В 11-ти клас беше избрана единодушно за председател на Клуба. В продължение на две години беше председател на Клуба за ООН. Това дете е от ромски произход и днес се казва Юлияна.

Съвсем накрая искам да благодаря на моите ученици, толкова много обич, толкова много уважение, толкова много себераздаване съм получил. Аз съм „крадец”. Крада детска неподправеност, искреност , жизнерадост вече 38 години. Аз съм вечно млад с тези млади хора. Вижте ги каква красота, каква увереност, какво самочувствие! Как да не бъда уверен в това!

„Още с пристигането в това селце човек усеща мира, спокойствието и задружността, които струят не само от децата в клуба, но и от всеки уличен минувач. Особено голяма заслуга за това, че и ние усетихме тази толкова положителна емоция, има координаторът на клуба, г-н Шишков, който от 15 години посвещава много време и усилия на пълноценното функциониране на клуба. Неговата обич и всеотдайност към децата, а и тяхната към него, биха могли да умилят дори и най-коравосърдечния човек.

Първите радостни сълзи блеснаха в очите ни още при откриването на празника, когато г-н Шишков започна да разказва колко дейни и трудолюбиви са децата – членове на клуба. Да видиш, че в едно обикновено българско село живеят толкова необикновени деца – деца, които дават всичко от себе си в името на каузата и то абсолютно безкористно и чистосърдечно, такива, които печелят олимпиади по различни предмети и същевременно проявяват множество таланти, това е което може да накара всеки българин да се почувства горд.“

Откъс от впечатленията на Даяна Къчева за честването на 15 години Клуб за ООН, проведено в с. Сатовча. Пълните впечатления виж тук.