Снимките са от сайта на Дружба „Родина“ www.drujbarodina.org
На 02.11.2017 г. в гр. Гоце Делчев (при изключителен интерес и много гости) се проведе юбилейно честване – 80 години от създаването през 1937 година в гр. Смолян на Дружба „Родина”.
Възникването на Родинското движение никак не е случайно. Непоследователната политика на всички български правителства (след Освобождението на Родопския край през 1912 г.) по отношение на българските мохамедани, кара млади ентусиасти като Камен Боляров, Светослав Духовников, Петър Маринов, Мустафа Шарков (основател на движението във Велинград) да основат движението с цел:
- да се издигне образователното и изобщо културното равнище на българите мохамедани, което по онова време е ниско. Жестоко експлоатирани, те са били откъснати извън течението на културните цивилизовани процеси в България.
- да се работи за доизясняване и укрепване на българското етнонационално съзнание на българските мохамедани.
Характерно за дейността на родинци е преди всичко личният пример. Те и техните семейства дават пример за онова, което искат от другите.
Родинци организират вечеринки, курсове за готварство и шивачество, промяна на турско-арабските имена, отхвърляне на мохамеданските елементи в облеклото на българите мохамедани. Въвличат и жени. Започват да издават списание- годишник за дейността, която извършват. Именно тези издания (което доказва, че това население е българско) спомагат Родопският край да не бъде откъснат от България през 1946 г. на Парижката мирна конференция. За патронен празник на родинци се определя 6 май- Гергьовден. За химн приемат песента „Мила Родино“, днес химн на България.
След 1944 г. Родинското движение е обявено за фашистко, разтурят го, арестуват организаторите, които заплащат с живота си за родолюбивата дейност.
На честването направих кратко изказване, но нямах възможността да кажа всичко, което искам. По-надолу предавам цялото ми изказване (вкл. онова, което пропуснах на срещата):
Уважаеми академик Марков, г-н Колев, г-н началник на Регионалния инспекторат, г-н кмет Москов, дами и господа!
Зная сега какво си мислите за мен. Една част си казват „Този старец с какви ли глупости сега ще ни занимава”. Друга част казват „Сега ще смени три чифта очила докато си прочете словото”. Третата, надявам се най- многобройна, лесно преодоляват гордостта и си казват „Нека да го чуем човека, може да каже нещо интересно”.
Няма да говоря конкретно за онова, което родинци са извършили, тук вече се каза достатъчно. За мен най-голямата заслуга на Дружба „Родина” е, че с дейността си (борейки се срещу фанатизма и държавната машина) те промениха начина на мислене на хиляди хора в посока етническо и религиозно съзнание и формиране на историческо мислене и отношение. Тези хора променят себе си, започват да се възприемат по друг начин, както и това, че и другите ги възприемат по различен начин. И в такъв смисъл е моето предложение- всички тук присъстващи да работим в посока промяна начина на мислене. Проблемът на българите- мохамедани пък и не само на тях, че се смесва етническото с религиозното, показва се крещяща неграмотност. Мога да посоча много примери, но ще се огранича само с три:
През 2001 г. по повод протеста на жителите от Сатовча за намерението да бъде открита наркокомуна в местността „Дикчан“ един вестник написа „Българи и помаци заедно протестираха…” При срещата ни с водещия на предаването „Чай” Драгомир Драганов през 2001 г. дълго трябваше да му обяснявам, че помаците са като всички обикновени хора в България. Казах му „Тук водя шест деца, нека утре да познаете кои са християни, кои са мохамедани”. По време на рекламата г-н Драго Драганов се обърна към мен с репликата „г-н Шишков, не личи”. В едно телевизионно предаване журналистката Светла Петрова попита кмета на Рибново г-н Ахмед Башев „Колко мюсюлмани има в Рибново? Той отговори „3,200”, в същото време водещата не попита „А колко българи има в селото?“ (така щеше да тушира напрежението и да се даде положителен пример). В друго телевизионно предаване политолога Бурунджиева и актрисата Марта Вачкова казаха, по повод дуел в предаването „Фермата”, че „Ще има дуел между турчина Мустафа и българина Райно”
Един човек от тук присъстващите да се съгласи с мен, аз ще бъда доволен.
Какви са ми основанията да предложа, това мое разбиране? Ще ги изредя телеграфно в 10 точки:
1.В борбата на българския народ за самостоятелна българска църква мохамеданите остават настрана от процеса. Обяснимо!
2.След 1871 г., рождената дата на българската нация, съзнателно отново мохамеданите са изолирани.
3.Шест пъти от 1912 г. до 1971 г. са сменяни имената на българите мохамедани и са връщани. През 1948 година се карат да се пишат македоно-българо-мохамедани (лично в паспорта на баща ми съм видял това).
4.Непоследователна българска политика на всички български правителства към българите мохамедани (демонстрирайки, че не ги възприемат като българи). През 1913 г. Радославов си слага фес на главата, за да спечели мохамеданите да гласуват за неговата партия.
5.През 1925-1926 г. в подписаната Спогодба между България и Турция, българската дипломация допуска две фатални грешки. При определяне на „реципрочните” малцинства, българското в Турция е определено по вяра и език, а „мюсюлманското“ в България (всички под един общ знаменател), се определя само по вяра. На практика българската държава признава, че мюсюлманите в България не са българи и след като не са българи, приема, че те са турци!?
6.От тук насетне на това население започва да се гледа като на турци. Започват изселническите кампании и хиляди българи напускат Родината, в посока Турция.
7.През 1992 г. един екип от учени начело с Антонина Желязкова, прави извода, че мохамеданите, разселени в България могат да се разделят на три групи:
- онези, които живеят с компактно турско население определят себе си като българи (например в Кърджали);
- онези, които живеят сред християни (например в Сатовча) определят себе си като турци;
- третата група просто казват, че са помаци, турци, всякакви, но не и българи.
В резултат на дискусиите с учениците във връзка с темата „Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани” определяме, че има и една четвърта група, които независимо къде живеят, не се притесняват да се определят като българи. Аз самият последен, след учениците, се определям като такъв.
8.Като какъв да се определи 82 годишният аго Осман от Сатовча, на когото цял живот му е внушавано, че е турчин, макар самият той да знае, че не е, в къщи говори на майчиния си език-български. Да, но не е и българин, защото християните не го приемат като такъв. Какво му остава, да се определи като помак, мюсюлманин, турчин, всякакъв, но не и българин.
9.Ако дойдете в Сатовча, може да чуете следния разговор:
-между християни „Ние, българите, държим много, ама помаците…”
-между мохамедани „Българите са такива, ама наште (помаци, турци и т.н.) не са.
Често също така можете да чуете „Християни, мюсюлмани и роми живеят в разбирателство…”, вместо „Българи и роми живеят в разбирателство…”.
Ако искаме да посочим религиозната принадлежност (защо изобщо трябва да се посочва, религията е семеен, личен и интимен въпрос), можем да кажем българи-християни, българи-мохамедани, роми- предимно мюсюлмани, но има и християни.
Хайде да „преведем” горната мисъл на езика на някои от хората (самият аз, дори и не си помислям да разсъждавам по-този начин):
Първи вариант „Българи, помаци и цигани…”
Втори вариант „каури, фесове и мангали”
Днес на нацията се гледа като на „сбор” от граждани. Всички етноси: българи, турци, роми, арменци и др. са част от българската нация, българи с турско или да речем ромско етническо съзнание, но български граждани.
10.Призовавам на всички равнища, всички тук присъстващи да обясняваме грамотно, за да променяме начина на мислене. А както знаем, начинът на мислене определя поведението. Това е пътят! Това приляга на Дружба „Родина”
И съвсем накрая (това също не можах да го кажа) Честито и поздравление на всички, които получиха грамоти. Искам да се обърна към ходжата на с. Абланица (който също получи грамота, напълно заслужено) „Честито господине, вие в джамията пред другите казвате ли, че сте българин?“
След закриването на юбилейното честване получих няколко знакови поздравления: от обикновен човек-овчар от с. Кочан; от известният, неуморен краевед Живко Сахатчиев от Якоруда; от началника на Регионалния инспекторат по образование г-н Златанов; от двама журналисти. Както се казва „извадката е представителна”. И най-важното един човек ми сподели, че това мое изказване му е помогнало да се ориентира в материята.
Благодаря! За мен е чест!
ЗАБЕЛЕЖКА: Има някои повторения от предишни мои публикации, за което моля да бъда извинен.
Г-н Шишков, на няколко места казвате“ българи, турци и роми… “
Турците и ромите не са ли българи. Аз мисля, че по народност всички сме българи. Това е факт неоспорим. По отношение на етнос всеки може да направи своя избор. Междувпрoчем в България има и други етноси и тях никой не ги бърка.
Турците и ромите в България определено не са българи, понеже една чисто политическа концепция като „гражданство“ (или пък неполитическа характеристика като географска принадлежност) не оказва влияние върху етническата / народностната принадлежност на хората. Сиреч, променяйки местоживеенето си, човек не променя нищо в гените, кръвта, езика, културата, традициите и порядките си.