Това на практика показаха участниците от отбора на СУ „Св. св. Кирил и Методий” Сатовча на завършилото Регионално състезание „Евроскола” на 10 февруари в гр. Кюстендил. Децата повярваха, че могат не само да се представят добре, но и да спечелят състезанието. Повярваха и на учителите, които ги подготвяха, на директора г-н Дунчев, който ги насърчаваше, на родителите, които подкрепиха своите деца.
Това даде основание на журналистката Краси Терзиева от „Инфомрежа” да напише „Участниците от Сатовча се явиха на състезанието перфектно подготвени по всички въпроси”.
Вярата е в основата на всеки успех, наред с ясната цел, целеустремеността и пътя, който трябва да се извърви, като действие. Това е най-силното изражение на инициативата, въображението, ентусиазма, самостоятелността.
Вярата в безграничния интелект вдъхва и вяра у другите, в случая учители, директора, родителите. „Онези, които вярват в безграничността на интелекта, вярват в себе си, а вярата им в другите поражда ответна вяра у тях самите” твърди Наполеон Хил. Доверието, поражда доверие.
Емерсън въвежда понятието „Безграничност”. Резултатът е само начало. Следват другите успехи. Като алпинистите – покореният връх вече не е цел, идва следващият.
След вярата идва мотивацията, положителната психическа увереност. Успехът винаги е съпътстван от препятствия, преодоляване на бюрократични спънки, неразбиране от околните и не само. Важното е децата да разбират и осмислят, че всяко начинание представлява творчески процес на подготовка, преживяване и споделяне.
Отборът на СУ-Сатовча, състоящ се от 10 момичета и едно момче (и то какво!), извървя своя път – преработиха голям обем информация, преживяха истинско удоволствие от участието и спечелването на квота за Страсбург. Специалистите в тази област са категорични, че преживяването се отразява на детето както интелектуално, така и в морално отношение. Споделянето беше приятно „задължение” на всички.
Хери Кълкова, една от участниците от отбора на победителите написа „Дойдохме и победихме, следваща спирка – Страсбург”, перифразирайки римската максима на Цезар „дойдох, видях, победих”.
Едно от най-силните следствия на вярата е, че тя помита препятствия като нетолерантност и освобождава ума от човешката му ограниченост. „Защото нетолерантността е ограничеността на ума“ според Наполеон Хил.
Всеки може лесно да овладее силата на вярата. Важното е да поискаш, твоите желания стават заповеди за Вселената.
Вярата в безграничния интелект развива и един друг талант, умението не само да се раздаваш, да даваш най-доброто от себе си, но и да работиш в екип. Един от най-големите ни недостатъци ката народ, като нация, е че почти винаги търсим поединичното спасение.
И още нещо, вярата в безграничния интелект, те учи да гледаш на другия като на ценност, само затова, че се е родил. Изповядваш философията че „Всеки, с когото се срещаш и общуваш, те превъзхожда с нещо и ти уважаваш това”.
И съвсем накрая, учениците имали невероятен късмет (подготовката е срещнала възможността) според Симона Будева, която изтеглила въпроса, по който са говорили. „Проблем“ по време на състезанието било, че всички от отбора се надпреварвали кой да продължи мисълта на преди това говорилия, защото се чувствали подготвени. Пожелавам повече такива „проблеми”!