Няколко неща ме подтикнаха да напиша този материал:
Преди няколко месеца в Интернет излезе една закана, едно предупреждение: ”…от днес започвам да отмъщавам…”. Под тази публикация имаше повече от 30 харесвания. Вторият повод е опитът за преврат в Турция и действията на президента Ердоган, който отмъсти на хиляди хора. Третата причина – навремето Сталин, ”Бащицата на народите”, в реч пред партийния актив през 1937 г. обяснява в какво се състои неговата желязна идеология. ”Ние ще унищожаваме всеки враг на народа. Ще унищожаваме целия негов род, неговото семейство. Безпощадно ще унищожаваме всеки, който със своите действия и мисли посяга върху единството на социалистическата държава.”
И трите примера, според мен, не са за предпочитане.
Какво всъщност представлява отмъстителността? Според българския тълковен речник отмъстителността е да отвръщам някому за зло пак със зло.
Когато враждебността не умее да прощава за нанесени щети, тя става отмъстителна. При този опит за реванш враждебността е втренчена в миналото и нехае за бъдещето. За някои хора миналото е по-важно от бъдещето. Според психолозите няма по-опасно нещо от непрекъснатото мислене за отмъщение и, разбира се, да го направиш.
Според проф. Чирков, за да съхраним сърцето и нервите си, трябва да не правим поне три неща: да завиждаме, да искаме да отмъстим и да се страхуваме.
Защо не бива дори и да мислим за отмъщение?
Според специалистите в тази област, докато се опитваш да отмъстиш си представяш как ще го направиш стотици пъти. Завладява те една много стимулираща енергия, но тя е отрицателна, разрушителна, дърпа те не нагоре, а надолу. Мислите ти са насочени в посока, само и единствено, как да си отмъстиш със същото, което са ви причинили.
Тези разсъждения не те правят по-извисен и благороден, нито пък добронамерен. Когато учениците ми заявяват ”Който ми направи зло, му връщам тъпкано”, полагах много усилия, за да ги убедя, че това е най-неправилното решение.
По този начин ти възприемаш неговия начин на живот, неговите действия. Значи той, другият е спечелил, подтикнал ни е да търсим и следваме злото.
В международен мащаб – днес например Израело-палестинският конфликт е ярък пример на непрекъснати отмъщения и от двете страни.
Гневът, както знаем, ни създава енергия, той може да ни бъде от полза, да ни служи, да го използваме за полезни цели, особено ако е основателен, докато отмъщението не ти носи нищо друго освен да разрушава. Ни яденето ти е ядене, ни спането, нито радостите.
В такива случаи се препоръчва вместо да мислиш за отмъщение напиши смс, злостно писмо, изкарай си яда и после го хвърли в кошчето за боклук.
В нашата учителска практика има много случаи, когато колеги отмъщават на ученици, водят „гарес”. В моята книга ”Един живот като учител и не само” съм описал такива случаи.
Често учениците ни нервират, „късат“ ни нервите, но няма по-лошо от това учителят да се опитва да отмъщава, да ги наказва като им пише двойки, гони ги от час и т. н. Когато много ме нервираха учениците, понякога давах контролна работа (хващах ги неподготвени), после на излизане от класната стая слагах писмените работи в печката или кошчето, защото иначе трябваше да пиша слаби оценки почти на всички.
Също така бих посочил два случая, които илюстрират горните разсъждение. Първият – имах сериозен спор с един близък за имот. Бях му продал имота, но нещо се случи и се стигна до конфликт и разправии. Цял месец не бях на себе си, стотици пъти през съзнанието ми преминаваше мисълта как да изляза от това състояние. И в един момент с един телефонен разговор реших проблема. Извиних се, простих за обидните думи и всичко приключи (олекна ми).
Вторият случай – един човек в продължение на няколко години ми отмъщаваше, какви ли бели не ми направи. Няколко пъти го разобличавах, но никога не му отвърнах със зло (не е в природата ми). Разбира се, дадох му да разбере, че няма да оставя нещата така.
По принцип отношенията на другите към теб се обуславят от твоето поведение, а ти предизвикваш техните реакции.
Вие как мислите?