В предишния материал „За масостта и чашостта“ се позовах на мисълта на Платон „Всеки човек може да види масата и чашата, но не всеки човек може да види масостта и чашостта“. Ето как присъства при мен „масостта и чашостта”.
Но преди това – за важните неща в живота:
В час по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено, пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно „да“.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
„Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.“
И продължи: „Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.“
Една от студентките вдигна ръка и попита: „А какъв беше смисълът на бирата?“
Професорът се усмихна. „Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.“
„Масостта и чашостта“ в живота ми или за важните неща, които не се виждат с просто око, но изпълват живота ми със съдържание и смисъл:
- За мен и моето семейство, след здравето, семейството е най-важно. Поддържаме много силна връзка. В мигове на трудност си казвам – живи и здрави сме, имаме семейство, дом, добра работа, близки приятели, какво още да искаме от живота. И в такъв смисъл съм благодарен на Бог, моите родители и сме доволни от това, което сме.
- Учителската професия я приемам не просто като работа, а като призвание, което осмисля живота ми. Още като млад учител високо бях си вдигнал летвата и влагах жар и сърце в работата си. Затова сега, като пенсионер, живея с усещането, че съм си свършил работата както трябва.
- Отношението ми към моите близки, приятели е сърдечно, добронамерено, равнопоставено. За мен разстоянията, годините нямат никакво значение, защото нося всичките в сърцето си и не се притеснявам да заявя, че ги обичам, уважавам, ценя.
- Отношението към моите бивши ученици е повече от сърдечно. Поддържам връзка с ученици от първите ми години като учител. Забелязвам ги, интересувам се от тях. Дори и онези, които са забравили от къде са тръгнали, кой им е подал ръка и към мен са демонстрирали хладно безразличие, съм добронамерен. Ако те пожелаят, мога да простя. Нали знаете, този, който пръв се извинява, е най-смелият. Този, който пръв прощава, е най-силният. Този, който пръв забравя, е най-щастливият.
- Щастлив човек съм, доволен съм от всичко онова, което постигам. Изповядвам философията, че не е важно какво си постигнал, как си живял, а какво оставяш след себе си. Често цитирам Сенека „Щастливец е онзи, който поправя другите не само когато е до тях, но и когато си мислят за него”
- Учителят на село е като учител на село – здраво стъпил на земята, който не само не крие от къде е тръгнал, но и се гордее с това. Учителят на село си доработва, занимава се със земеделие. Ние с жена ми и децата сме работили какво ли не – тютюн, краставици, лук, тиквички, гъби, на вилното място се грижим за какво ли не – повече от 40 неща за ядене, нетрадиционни плодове и зеленчуци за Сатовча, като домати, чушки, диня, фъстъци, арония, годжи бери, касис, праскови, кайсии, ябълки, лешници и т.н. Само че има една подробност – освен работа, грижи,“мокаетлък” се иска и много любов. Вчера пред моите приятели показах какви домати сме произвели – домати-гиганти (виж снимката): 3 броя, общо близо 4 килограма, като единият е с тегло 1,160 кг., а другите два – по 1,290 кг.
- Нямам време за клюки, злословия и завист. Прозрачен съм, предсказуем, както казва Марк Твен „Не лъжа, защото трябва да помня”.
- През деня не гледам телевизия, така си спестявам нервите да виждам как политици и чалга изпълнители, надълго и на широко да обясняват „ценностната” си система, в същото време полагам други усилия в правене на нещо.
- В свободното си време чета книги (любимо занимание), имам много свободно време. Нали знаете, понякога разликата между хората се изразява в тоновете прочетени книги. Едно от малките неща, които правя с удоволствия – да пия кафе. За мен това е ритуал, нищо друго тогава не правя.
- И съвсем на края, редакторите на сайта Галина и Рафие вероятно виждат нещо повече в моите публикации, затова така се стараят, за което им благодаря най-искрено и сърдечно. (Бележка на редакторите: И ние благодарим за гласуваното доверие!)
Кои са важните неща за вас? Как присъства „масостта и чашостта“ в живота ви? Как изпълвате вашия живот със съдържание?