Всеки човек може да види масата и чашата върху масата, но не всеки човек може да види масостта и чашостта.
Платон, древногръцки философ
Веднъж Диоген иронично подхвърлил, че вижда масата и чашата пред себе си, но идеята за маса и идеята за чаша… Платон му отвърнал, че за да види масата и чашата, той си има очи, но за да види техните идеи, не му достига разум…
С тази мисъл, завършвам моята книга „Един живот като учител и не само”. Ученици, приятели, мои читатели, ме питат какъв смисъл влагам в тази философия, какво искам да кажа?
Трудно мога да обясня, защото всеки по свой начин разбира и усеща нещата около себе си. Освен това е нормално за философията да има различия, несъгласия, възражения.
Все пак, ето моето разбиране:
- Всеки човек бил той малък или голям, мъж или жена, образован или необразован, богат или беден и т.н. изповядва определена философия. Т.е. има своя гледна точка за живота и света, която е „масостта и чашостта“, за която не ни стигат очи и разум да я разберем. Както знаем, тази философия се формира в семейството и в училище. Езикът на философията е езикът на ежедневието и литературата. Философията си има свой „диалект”, влага определен смисъл във всяка дума, която употребява. Така е при нас, хората, влагаме различен смисъл в думите, които изричаме. Едни казват, че това е хубаво, другите обратно, за едни хора справедливо е едно, за други – не.
- За да разбира и оценява нещата около себе си, всеки човек също така има определена ценностна система (всичко онова, което цени и уважава). Ценностната система на човека също е част от „масостта и чашостта“, за която ни трябва повече от очи и разум да я разберем. Както знаем, от гледна точка на етиката, нещата са съществуващи и дължими. Именно ценностите са смислите на дължимото. Ние сме това, което сме, благодарение на родителите, учителите, близките, приятелите, т.е. идеята е да не забравяме от къде сме тръгнали, кой ни е подал ръка.
- Всеки човек, за да осмисли и разбере светът около него и да „види масостта и чашостта“, би трябвало да има изострени сетива. Когато гледа – да вижда. Когато слуша – да чува и когато говори – да казва.
- Всички радости и скърби стават общественозначими, когато са забелязани и оценени от околните. И като социално същество, всеки човек иска да бъде обичан, забелязван, оценен, значим и т.н., т.е. да забележим „масостта и чашостта“.
- Всеки човек е цели, мечти и намерения, които също са част от „масостта и чашостта“. Както знаем целите в живото са предполагаемите резултати, които искаме да постигнем. Хората, които имат ясно формулирани цели и се стремят да ги реализират, постигат 10 пъти по-големи резултати.
- Във философията има един модерен метод – феноменология, измислен от немския философ Хусерл. Понятието феномен, както знаем, означава „явление“. Именно феноменологията е учение за феномените. Тя е наука за описване на явленията, на онова, което ни са явява. Тя ни учи да бъдем внимателни към нещата, да виждаме видимото и невидимото, гледните точки и перспективите. Феноменологията ни учи да виждаме повече нюанси в света, т.е. да виждаме „масостта и чашостта“. Например всеки човек да го възприемаме като ценност (само защото се е родил), личност, гражданин. При нас, в училище, всеки ученик е нещо повече от ученик – преди всичко е ценност, човек, личност и т.н.
- Би трябвало с всеки, с когото се срещаме и разговаряме, да приемаме, че той ни превъзхожда с нещо и да уважаваме това, защото никой не е толкова съвършен, че да няма недостатъци, пък и никой не е толкова лош, за да няма нищо положително. Т.е. идеята за „масостта и чашостта“ предполага по презумпция да приемем, че всеки ни превъзхожда с нещо, дори към момента да ни се струва, че не е така.
- Аристотел вижда в предметите тяхната идеална цел, т.е. „масостта и чашостта“. Всяка създадена вещ от човека е единство на природното вещество, материята, от която е създадена и идеалните духовни цели, които влагаме в нея. Всяка вещ е ценна, тя е създадена с някаква цел. Тъкмо във формата на предметите Аристотел вижда не просто външните видими контури, но и тяхната идеална цел. Да се търси в битието на вещта нещо повече от това, което е тя сама по себе си е типично европейска културна нагласа и тя се корени във философията на Платон. Да се научим да ценим и уважаваме, хубавото, красивото. У човека – ценността, целите, идеалите…
- Според Ницше „Мерило за истинско приятелство е отношението ни към радостта, а не към мъката”. Ние по-лесно откликваме на болката, но по-трудно преодоляваме гордостта, по-малко се радваме на радостта на другите, заради завист, подценяване, пренебрегване и т.н. По принцип, ние хората сме състрадателни. Много лесно и безпроблемно отбелязваме чувствата на другите, а въпрос на съпреживяване на света на другия е да откликваме, да ставаме съпричастни към болката и радостта на другите. По-този начин съдействаме да намалее мъката и да се увеличи радостта. Състраданието ни помага да се научим да виждаме нюансите в чувствата и настроенията, които другият изпитва, т.е. да видим „масостта и чашостта“.
- При нас, учителите, е изключително важно отношението ни към учениците. „Човешкото отношения е ключово в преподаването. Нямаш ли добри взаимоотношения с учениците, както и да преподаваш, те могат да разрушат всичко в час” – според Юлия Попова, председател на асоциацията на училищните психолози. Учителят не е по-силен от децата, не може да ги накара насила да се държат добре. За разлика от нас, възрастните, децата се обединяват, те си отмъщават, дори и на добри и авторитетни учители. Разбира се, идеята да бъдеш близък с учениците и да се интересуваш от тях, не е много популярна (според мен) сред учителите. Нещо повече, това дразни колегите, в същото време тези учители са най-авторитетни в училище.
Какво представлява традиционният учебен час?
Учителят влиза в класната стая, дежурните ученици го посрещат, поздрав, изпитване, преподаване и т.н. Ако учителят възприема учениците като равнопоставени, когато цени и уважава учениковата личност – се интересува от тях, забелязва настроенията, чувствата в класа, той „вижда масостта и чашостта“ и разбира се, откликва по подходящ начин. И тогава учителят може да повлияе на ученика.
Както е известно, според психолозите съществуват три вида реакции, чрез които учителите могат да влияят върху разбиранията на учениците за причините, довели ги до успех или неуспех. Те са:
- оценъчните реакции, които изразяват отношението на учителя към постигнатите от ученика резултати (система от проверки, не само устни изпитвания);
- емоционалните реакции (съчувствие, емпатия, гняв, равнодушие, безразличие, изненада и т.н.);
- поведенчески реакции (оказване на помощ, даване на допълнителни задачи, гласуване на доверие, поощряване, окуражаване, обяснение и т.н.)
Тези реакции могат да бъдат осъзнати и неосъзнати. Добре би било да бъдат осъзнати, целенасочени, постоянни и контролирани, особено когато са насочени към ученици с ниска успеваемост и ученици, които са от групата на т.н. „лоши” деца.
В заключение, за да се види „масостта и чашостта“ на нещата около нас, очи и разум не са достатъчни. Човек трябва да „вижда“ още нещо: идеята, ценността у човека, личността, социалното същество, себераздаването, полагането на допълнителни усилия по пътя на успеха и т.н.
Вие, как мислите?