Снимка: Площад Славейков
„Някоя си Нели Стефанова осакати „Под игото” – това е заглавие във вестник „Труд“ от 27 ноември 2019 г. В публикацията се посочва, че авторката „преведе” на съвременен език романа на Иван Вазов „Под игото”. По този повод писателят проф. Боян Биолчев заявява „Промените убиват представата за другата епоха”, а Йордан Каменов, литературен критик, допълва „Губи се атмосферата”.
Разбира се има и противно мнение на Иво Сиромахов, който няма нищо против да има „light версия” (ако може някой да ми разясни какво значи това, моля).
Какво мисля по темата?
Не мога да се съглася с определението на в. „Труд“ за авторката Нели Стефанова – „някоя си”, защото:
- Тя е преди всичко човек, ценност само заради това, че се е родила.
- Тя е личност, гражданин, социално същество и т.н. За да бъде написан един такъв интелектуален продукт се иска не само труд, много труд, лишения, но и интелект. Друг е въпросът колко е актуален и ценен този продукт.
- Написването и появяването в публичното пространство на осъвременения, адаптиран роман „Под игото” представлява исторически факт, събитие. Мислейки исторически, т.е. като причини, следствия, изводи, у нас се формира такова мислене. Ако това мислене е обективно, безпристрастно, у нас се формира историческо съзнание. Ние формираме отношение. Хайде да попитаме какви са причините, на кого е нужен този превод сега? Поръчан ли е от някого и какво цели? Какви ще бъдат следствията (последствията) за обществото, за младото поколение, което днес се характеризира като егоцентрично, меркантилно, неграмотно, покварено (виж. Защо да не са такива младите). В публичното пространство се лансира разбирането, че този роман с този превод е предназначен за учениците, за да го разберат, осъзнаят и осмислят (много им е трудно да го четат в оригинал). Преведени са повече от 6 хиляди такива думи – архаизми, диалектни и т.н., които не се разбират от учениците. Самият Иво Сиромахов казва, че се налага непрекъснато да обяснява на своя син ученик такива думи.
Хайде сега заедно да поразсъждаваме – наистина ли този труд ще бъде в полза на учениците?
Всеизвестно е, че 30% от нашите ученици са функционално неграмотни (могат да четат и пишат, но не разбират какво ги питаш, да не говорим за анализ на текст), даже според последните изследвания достигат 40%. Почти около 30% от учениците страдат от заболяването „философско натравяне” (имат нереалистична представа за живота, не са мотивирани да се образоват; обществена тайна е, че почти 30% от младите хора до 30 годишна възраст нито учат, нито работят, то затова у нас „няма” безработица). Остават максимум 40% от учениците. Една голяма част от тях четат и разбират, но не могат да осмислят написаното между редовете, посланията в текста. Също една не малка част се карат да учат наизуст (по биология и химия, защото формата на изпита във ВУЗ-те е такъв). Знае се, че нашето образование не кара учениците да мислят, да разсъждават гласно, да спорят, да предлагат алтернативно критическо мислене. Разбира се, няма как да не посоча, че има една част от учениците, които са мотивирани, имат ясно изразени цели във времето и са хора на действието. Но, колко са те?
Какво остава на практика?
За кои ученици е предназначен Вашия превод на романа „Под игото”, г-жо Стефанова?
Ако учениците не могат да разбират стари архаични думи, за тази цел има речници, чичко „Гугъл” казва всичко това, но разбира се не казва най-важното – какви цели да си поставят младите, как да разбират и осмислят миналото, което трябва да възпитава, образова и ни кара да преживяваме автентично онази трагична епоха. Няма как младите хора да имат и носят историческо съзнание за род, родина, нация, българска идентичност, ако заменяме думи, които носят трепета на епохата, които те потапят в атмосферата, такава каквато е била в това историческо време. И всеки опит да принизяваме епохата, ни прави податливи на манипулация, фалшифициране на историята, отрицание на постигнатото, нихилизъм и подмяната и с „модерни” ценности.
Как тогава да искаме от нашите млади хора да милеят за Родината като родолюбиви българи, да не се срамуват от миналото ни, да се гордеят и да формират отношение!
Или това е целта?!
Дали обвинявам младите за това състояние на образованието ни! Не, разбира се! Младите на са виновни, те по-скоро приличат на своето време, отколкото на родителите си. Виновни сме всички, цялата т.н. политическа класа, която за 30 години не направи почти нищо съществено, за да се чувстват младите нужни, потребни, тук и сега, а не в чужбина!
Само Чудото, което с цялото си сърце и душа очаквам да се случи, може да промени коренно не само нашето образование!
По времето, когато аз бях ученик в книгите, които четяхме, сега „преведените“ непознати думи бяха отбелязани със звездички и обяснени. Или на самата страница, или в края на книгата. Но все пак да кажем, че пак сме „първи “ в света-преведохме книга от български на български. Предлагам следващия „превод“ да се направи на маймуница-език, на който сегашните деца си чатят.