Едно уточнение:
Аз самият не се чувствам философ, а учител по философия, който се стреми да предаде своите знания на учениците.
Второ – след много години като учител по философия (25 г.) понякога се държа като философ, защото, както знаем, начинът на мислене определя поведението.
Какво се случва, когато бъде зададен въпрос на философ?
Най-малко две неща:
- По думите на Андре Жид, когато ви отговаря философ, вие преставате да разбирате какво сте го питали.
- Ако умело се задават въпросите, може да се постигне нужният резултат и да се направят съответните изводи и ползи.
Древногръцкият философ Сократ обяснява как чрез умело задаване на въпроси накарал неуко момче да реши сложна математическа задача.
Колкото и да звучи парадоксално и с мен се случи нещо подобно. Бях ученик в осми клас (никак не ми вървеше математиката, а и на учителката ми не бях симпатичен), но веднъж на устно изпитване реших задачата (за пръв и последен път) с подсказване на моите съученици от първия чин.
Според Кант нашата готовност да познаваме нещата е преддадена, налична, преди всеки познавателен опит, като че ли вродена. Знанието води към знание.
Разбира се, това се случва, както посочих, чрез умело задаване на въпроси. Ако въпросите са глупави и нетактични, философът няма да ви отговори.
Нормално е младите хора да задават въпроси. Философското мислене е особено мислене, защото всеки сам задава въпросите и сам търси отговорите. Въпросите са повече от отговорите.
Когато се задава въпрос, човек все едно тръгва на едно дълго пътуване. Преди да тръгне трябва да направи избор – накъде да поеме. Правейки избор той се съмнява дали е избрал правилния път или не. Съмнявайки се, той всъщност мисли, стига до основополагащия принцип във философията – мисленето. Това е много сериозен проблем на нашето образование. Учебниците, претрупаният материал, стремежът на учителя да предаде новите знания довеждат до това ученикът да заучава готови фрази, т.е. да не мисли.
Това е така и поради факта, че учителят е длъжен да предаде учебния материал, което се разпределя така: 80% нови знания и едва 20% за упражнение.
Резултатът – в стандартния учебен час по един или друг начин учителят предава определена порция знания, ученикът възпроизвежда тази информация и получава оценка. След това голяма част от натрупания информационен поток здравословно „се изпарява” от паметта на ученика. Част от него влиза в орбитата на т.н. обща култура на индивида, а още по-малко реално влиза в професионална реализация.
Друго е, когато учителят избере подхода „Какво трябва да знаят и могат учениците?“.
Препоръка към учениците: задавайте въпроси на вашите учители, така ще получите отговорите, които ще ви подтикнат към нови и нови въпроси. Една личност се утвърждава като личност само в разговор с друга личност, тогава ти си някой, а не никой. Вашата гледна точка ще бъде право и задължение.
Последната година като учител по философия, наред с традиционните правила, с които работихме с учениците, приехме правилото „Стремя се да задам поне един въпрос“. Резултатът – учениците не „горяха“ от желание да задават въпроси.
Препоръка към учителите: давайте възможност на учениците да задават своите въпроси, така те стават важни, значими, намират своето място и определят своята роля. Това им дава увереност, изяснява и насърчава техните цели, мечти и намерения.