По ред причини да се напише философско есе се оказва доста трудно за повечето ученици. От една страна е нужно изразяване на лична позиция и творческо мислене. От друга – добра теоретична подготовка и използване на философски понятия.
Мисля, че всеки може да се научи как се пише философско есе, ако спазва определени принципи.
Писането на философско есе по философски фрагмент е третият модул от матурата по философия. На матура по философия има възможност да се избере между 3 фрагмента. Те са зададени така, че да има разсъждения в трите основни направления:
- Общо-философска насоченост – пише се за същността на философията и философията като начин на мислене и поведение или за основните философски категории. Т.е. има понятието „философия”. Например „Философията не дава нищо, тя може само да пробужда – тогава тя може да помогне за припомняне, утвърждаване и съхраняване” – Ясперс.
- Антропологическа насоченост. Тук има понятието „човек”. Например „Човек не е свободен, защото е самата свобода” – Сартр.
- Социално-политическа или етическа област – често задавани теми са справедливост, добро и зло, право, закон и т.н. Например „Тежестта на престъплението се измерва с последствията на деянието, а не по намеренията на извършителя” – Ю. Хабермас.
Основоположник на есето като форма на философски жанр е френският философ от епохата на Ренесанса Мишел Монтен.
Всяко есе има увод, изложение и заключение:
- Увод: формулиране на проблема (дали те радва, притеснява, вълнува, тревожи и т.н.), дефиниране на основните ключови понятия в конкретния фрагмент, обяснявате смисъла и значението което вие лично им отдавате, теза „за” или „против”.
- Изложение: проверка на тезата чрез аргументи, примери, контра-примери, осмисляне на личен опит, примери от литературата, историята, философията, позоваване на авторитети.
- Заключение: Резултат от изследването, извод за тезата, формулиране на потвърдена или отхвърлена позиция (покажете я като право и задължение), следствие от тезата, доколко е приложима в личния ви опит.
Езикът на философията е езикът на ежедневието и на литературата. Т.е. във философското есе ние ще изразяваме нашите мисли, послания с езика на ежедневието, така както говорим с нашите близки, приятели и т.н. Философията обаче си има свой „диалект“, понятия, като Битие, Истина, Свобода, БОГ, Самота, Природа, Космос, Човек, екзистенция и т.н. и им придава смисъл. Т.е. всяка дума, която използвате в есето, трябва да обясните какъв смисъл влагате, как я разбирате и осмисляте, какво значение и отдавате, какво място заема във вашата ценностна система.
Философското есе е различно от литературното есе. Често ще чуете една доста дебелашка, но практична шега, че философското есе е като добро прасе – то всичко яде. Т.е. разбирането, че в едно философско есе може да се напише всичко, което ви интересува, вълнува, тревожи, радва или притеснява. В този смисъл есето представя вашия личен възглед, насърчава ви да изразите вашата позиция. Не сте длъжни да обяснявате и доказвате истинността на вашите твърдения. Важното е да умеете да изкажете логично мнение и да го отстоявате чрез разсъжденията ви, посланията, чрез които искате да ви чуят, да ви разберат. Никой за нищо не може да ви обвини, че сте изразили определена позиция така, както сте намерили за добре, важното е да я защитите с аргументи.
В този смисъл есето включва поне 2 момента: 1) изразяване на вашата глидна точка, философия и 2) да покажете, че можете да разсъждавате и да се аргументирате.
Философското есе е пределно лична позиция. Проблемът трябва да ви вълнува, тревожи, радва, изумява, стъписва и т.н. Всеки човек бил той малък или голям, образован или неук, изповядва своя философия. Т.е. има своя гледна точка за всичко, което го заобикаля, за живота и смъртта и вие трябва да я покажете в есето. Както твърди Хилберт, всеки човек има един определен хоризонт. Тази философия се оформя в семейството, в зависимост от етическите, религиозни ценности, които се изповядват в него, както и в своебразното ученическо дирене и израстването на ученика, детето като автономна личност и свободен гражданин.
Според Емерсън да бъдеш сам себе си в един свят, който прави всички еднакви, е истинско предизвикателство. Всеки човек има знания за своя вътрешен свят. Това знание се обозначава като Аз-Образ (себевъзприемане, себеразкриване, себепредставяне, себеизмама). В българската традиция има една максима „Всяка жаба да си знае гьола”, във философията се допълва и „мястото в гьола”, покажете вашето осъзнато място и роля.
Желателно е да използвате фрази като „Според мен“, „Аз мисля”, „Струва ми се”, „Би било добре”, „Може би греша, но това е моето разбиране”, „Ще се съгласите ли с мен?”.
В есето трябва да има отговор на въпросите: Аз зная ли кой съм и мога ли да застана пред другите и света и да споделя моята философия, моето разбиране за нещата, които ме заобикалят? Наясно ли съм с моите цели, мечти и намерения? Зная ли какво искам, човек на действието ли съм или желанията ги вземам за действителност. Ако съм си отговорил на тези въпроси, мога да седна пред белия лист да напиша философското есе. Защо не?
„Философското есе е защита на някаква теза. В него тази теза е обяснена и анализирана, предложени са доводи в нейна подкрепа (аргументи), изказани са и са изследвани евентуални възражения и съответни отговори” – се казва в изследването на Робърт Пол УЛФ „Как се пише философско есе?”.
Запомните! Във философията е нещо нормално да има несъгласие, възражение. Няма вечни авторитети, вечни истини. Вие можете да отхвърлите всичко като теза и аргументи в текста, но вашата лична позиция ще бъде просветена, т.е. философска, ако е съпоставима с тази на други позиции. Вие сте прочели, интерпретирали, позовали на други автори. Проявете творчество в разбиранията за конкретния проблем без да се притеснявате за истинността на вашите разсъждения, защото както посочихме по-горе, няма вечни истини за света, а много истини, конкретно за всеки човек, както учат философите софисти.
Философията присъства у всеки един от нас под формата на размисъл. Готови ли сте да разсъждавате писмено? Идеите и мисленето ли поставяте на преден план или егото? Мисленето и желанието да разбираш заобикалящия те свят не идва ей така. Философията не представлява интерес за много хора, както секса и клюките. Не случайно философът Ръсел казва: „Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. И много го правят”.
Философията е преди всичко питане за основополагащите, фундаментални въпроси на живота и смъртта, а именно от къде идваме и къде отиваме, има ли висш живот, истината за битието, смисълът на човешкия живот.
Философското мислене е особено мислене, защото всеки сам задава въпросите и сам търси отговорите. Въпросите са повече от отговорите. И всеки отговор поражда нови и нови въпроси. Мъдростта е знание, но и въпрос!
Нормално е всечи човек да задава въпроси, когато ние задаваме въпроси сме в състояние на пътуване. Преди да тръгнем си задаваме въпроса на къде да тръгнем – напред, на ляво, на дясно и т.н. Правейки избор, всъщност ние се съмняваме дали сме избрали най-правилния (за момента) път. Съмнявайки се всъщност ние мислим, т.е. стигаме до основополагащия принцип във философията. А както знаем, мисленето определя поведението.
Добър подход във философското есе е да си представите, че разговаряте с ваши приятели. Можете да задавате въпроси като:
- Ще се съгласите ли с мен, че човек, който грубо и безцеремонно нарушава човешките права, не те зачита като човешко същество, може да бъде човекът на бъдещето?
- Ще се съгласите ли, че човек, който няма собствена гледна точка и постоянно се съгласява с мнението на другите, е автономна, самостоятелна, независима личност?
- Ще се съгласите ли с мен, че човек, който не си поставя високи цели и нищо не прави, за да върви напред, е човек на действието?
Според мен и в трите посочени случаи става дума за човек, който няма цели, не желае да се развива, страда от болестта „философско натравяне” или пък е функционално неграмотен, защо не и двете.
Вашето писане е добро (както твърди Хемингуей), когато е структурирано и не трябва да прилича като на разсъжденията на възрастните, а да се чувства детското, юношеското, естественото, непринуденото.
Не на последно място, проверявайте есето за грешки! То трябва да бъде написано грамотно и да показва добра езикова и стилистична култура.
Успех!
Правилно