Вече писах, че през последните години на четири пъти определени събития ми променят представите на 180 градуса. Сега отново за пети път се променят моите представи. Поводът: курсът ”Защо не?”, който водих миналата година с ученици в посока личностно развитие и тази година подготвителният курс със зрелостниците за матура по философия от нашето училище. И двата курса се финансират от Фондация „Българска памет” и са в рамките на инициативата „Път към университета“. За пореден път казвам, че фондацията, начело с д-р Врабевски, прави толкова полезни неща за младите хора, които задоволяват по висшите им потребности, колкото държавата не прави. Моите благодарности!
Днес кой ли не обвинява младото поколение (виж „Защо да не са такива младите?“). И ако в нещо самият аз съм ги обвинявал, това е било за липса на мотивация да се развиват, мързел и безотговорно отношение. И разбира се неизменното „Нямам време за нищо”, „Нямам време да уча за матурата, защото се готвя за предварителни изпити”, дори „Нямам време да ходя на училище?!”.
В курса се записаха 18 зрелостници, затова беше одобрен от фондацията. До края на обучението от декември до м. май нито един път не се събраха всички зрелостници. Постоянно закъсняваха, не спираха да пишат СМС-и по телефона (нещо нетипично за моите часове като действащ учител), не изпълняваха моите указания за работа в къщи. На моменти имах усещането, че не само не учат в къщи, но и нехаят за матурата, безразлично им е каква оценка ще изкарат.
Независимо че още на първото занимание им прочетох обръщението на Кристина Ясенова от гр. Неделино, която миналата година получи пълна шестица на матурата по философия:
… Философията е безкрайно интересна наука и държи съзнанието нащрек. Будността винаги е необходима, за да умееш да видиш звездите нощем. Тя не е нещо недостижимо, тя е тук вътре в нас, близо до нас, около нас, необходимо е само да отворим очи, за да я видим и да знаем кога да ги затваряме, за да я видим отново.
Поставете си отличната оценка на матурата като цел, която няма да преследвате, а ще постигате, защото няма невъзможни неща, колкото и изкусително лесно да ни изглежда да вярваме в обратното.
На заниманията обаче участваха много активно в продължение на три учебни часа, водиха си записки, решавахме казуси, текстове и т.н. При спазване на предварителните приети правила за работа: Положителна психическа нагласа, принципа „Тук и сега”, началото е наполовина свършена работа, правя най-продуктивното нещо в момента и т.н. Непрекъснато им напомнях, че курса представлява творчески процес, който има най-малко три етапа: подготовка, преживяване и споделяне. Но мотивацията – такава каквато исках да бъде – не идваше (още от м. януари четири зрелостници от курса вече бяха „приети” в специалност философия в едно висше учебно заведение).
Един ден две от момичетата (въпреки, че бях ги предупредил за изключителната важност на заниманието), закъсняха 15 минути. Още от вратата ми казаха ”Г-не, наистина имате силно магнетично привличане“ (по време на курса, когато им правих забележки, ги предупреждавах (на шега) да не се опитват да ме кълнат и да ми пожелават лоши неща, защото имам много силно биополе и отблъсквам недоброжелателни пожелания). Обясниха, че били в едно заведение, не им се идвало на курса, затова хвърлили стотинка и в зависимост дали ще бъде ези или тура щели да решат какво да правят. На два пъти се падало знак, че трябва да дойдат, дори накарали и сервитьорката да хвърли зар и затова дойдоха на обучението!?
Едно момче, което се включи месец след началото на курса, посети два три пъти заниманията и до края на курса не дойде нито един път. За сметка на това аз отидох в родното му село, намерих го на каменната кариера, отидохме в едно заведение, за да му предам важната тема, как да напише философско есе.
Две седмици преди матурата от директора на СУ Кочан г-н Чаушев разбрах, че 10 зрелостници от Кочан ще се явяват на матура по философия. Чрез него ги поканих на пробната матура, дойде само едно момиче Ясмина Манова, другите не проявиха интерес. Затова насрочих среща на място в Кочан с останалите зрелостници. Дойдоха две момичета и две момчета. В продължение на два часа работихме усърдно.
В Сатовча резултатът на пробната матура беше Добър 3,83. Но на матурата от 23 май успехът е Добър 4,24 на всички 15 зрелостници и Мн. Добър 4,84 на тези девет зрелостници, които идваха „редовно” на обучението. Няма слаби оценки. Отлична оценка получи Цветелина Ушева, след нея се нареди Рени Байрактарова.
Резултатът на всички 10 момчета и момичета от Кочан е също положителен: Добър 3,88 (няма двойки).
Един много успешен експеримент беше девотокласничката Александра Хвойнова от с. Осина. Тя на третото занимание помоли да остане в курса (докато дойде време за автобуса), дойде и на следващото, след което помоли да посещава курса. До края на курса беше една от най-сериозните и отговорни участници в курса. На пробната матура оценката и е Добър 4,15. На самата матура (в домашни условия) оценката и е Много добър 4,64! Поздравления!
Разбира се, няма как да не бъда доволен от постигнатите резултати на матурата. Когато всичко завършва добре, няма как да не бъдеш горд. Затова и на мен като социално същество (всички радости и скърби стават обществено-значими, когато за забелязани, одобрени) не ми е безразлично какво казват децата след матурата:
…Не мога да изкажа своите благодарности към Вас, Признателна съм Ви за това, че успяхте да ни подготвите за минимално време с максимални усилия, че до последно вярвахте в мен повече, отколкото и аз самата вярвах в себе си. Сърдечно, ви благодаря! написа Айше Айвазова
…Господине, много Ви благодаря! Благодарение на Вас си взех матурата и то с доста прилична оценка…” Пламена Миленова, Казанлък.
Поздравления и от Елина Чернева от гр. Куклен с оценка Отличен 5,85, Иван Запрянов от Пловдив – Отличен 5,66.
Благодаря на всички, за мен е чест!