Четиво за всички простосмъртни
Съвсем скоро почина мой много близък и скъп човек. Както подобава в такива случай, в къщата на моя близък дойдоха много хора, близки, приятели.
На всички подобни тъжни случаи хората си споделят, че най-хубавото на смъртта /ужасната собственост, която никой не иска да притежава/, e че е за всички.
На всеки му е отредено кога тя ще дойде. Kогато сме живи и здрави, да не я мислим, а да гледаме да живеем живота такъв, какъвто го искаме.
Важното е да мислиш добронамерено за другите хора, да си честен и почтен. На оптимистично настроените хора, на положителните им се случват добри неща. И понеже в природата има баланс, къде отива лошотията? Отива там, където непрекъснато се мисли за нея.
Епикур казва за смъртта: ”Когато ние сме, нея я няма, когато тя е, ние не сме”.
Античният мислител изключва от житейската практика страхът пред смъртта. Представата за смъртта, която парализира светлите и оптимистични пориви на човека, не би трябвало да играе никаква отрицателна роля в живота на хората. Защото, когато те живеят, смъртта отсъства. А когато тя „идва”, те са „прекрачили” в света на небитието.
Всички се убеждаваме, че страданието е неизбежно, няма как то да те пропусне. Затова трябва да бъдем готови за това събитие, докато сме живи и здрави.
Според Монтен, разбираемо е хората да се страхуват от смъртта, когато не са реализирали житейските си амбиции и планове. Хората още се страхуват да не умрат по неподходящ начин. Страх ги е и от това, че ще представляват като мъртви непривлекателна гледка. А живите само търсят случай да се съберат, да демонстрират изкуствена скръб и да започнат да обсъждат „големите” въпроси на „живия” живот.
За съжаление, в Сатовча, навярно и на други места, на такива тъжни моменти покрай истински скърбящите, идват и хора „доброжелатели”, заради любопитство и клюкарство, заради злорадство и да се порадват, че това не се е случило на тях. Такива хора се застояват по цели дни и нощи в дома на скърбящите и „поучават” какво да се прави.
Няма как неизбежното страдание да не ни се случи. Според австрийският невролог и психолог Франкъл, един от най-видните хуманистични психолози на нашето време, създател на уникална психотерапия /Търсене на смисъл/, смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува.
Съгласно логотерапията, в живота можем да открием този смисъл по три различни начина:
- Чрез творческа работа или извършване на дело/ мисия/ – пътят на успеха, на реализиране на нашите цели, мечти и намерения. Чрез задоволяване на по-висшите потребности, а именно религиозното и философско осмисляне на живота и творческата изява.
- Чрез притежаване на нещо или среща с някого – както знаем, всички сме социални същества, всеки иска да бъде обичан, харесван, забелязван, одобряван, потребен и т. н. Да изповядваме философията, че ако нещо се налага да бъде обичано, трябва да го обичаш! И нещо много важно, да преодоляваме гордостта, първи да се извиняваме, да искаме и да даваме прошка, докато сме живи и имаме тази възможност.
- Чрез отношението като възприемане към неизбежното страдание – никога не трябва да забравяме, че можем да намерим смисъл на живота, дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена.
Немският философ Ясперс нарича това състояние „Гранична ситуация”. В такива моменти човек изпада в състояние на безизходица. Струва му се че, всичко е лишено от смисъл, че няма нужда да се бори, че няма нужда да се стреми да реализира целите си, дори да живее. Никакъв опит не му помага. Точно в този момент всъщност човекът философства, търси решения и разбира, че страданието е неизбежно, че си заслужава да се продължи напред. Осъзнаваш, че самият ти си загубил много близък човек, но в същото време има други, които обичат теб и искат да те възприемат като техен най-близък и обичан човек, жив и здрав.
Знам, че има хора, четейки тези редове, да не се съгласят с мен, дори да си кажат, че на теория е така, но… Уверявам ви, знам какво е да загубиш скъп, близък и обичан човек. Бях на 21 години, когато загубих баща си. Тогава осъзнах какво е да си без баща. После загубих майка си, брат си, други близки на мен и жена ми. Но това е животът.
Живите са длъжни да гледат напред!