Материалът „Посредствеността като норма“ е публикуван във Фейсбука ми на 08.06.2020 г. Считам, че още е актуален.
Годините, през които бях учител по философия, ме ”увредиха” професионално, да казвам какъв смисъл влагам в думите, които употребявам и какво значение им отдавам.
В конкретната мисъл ключовите думи (които задават философските теми) са: посредственост и норма.
Съгласно тълковния български речник, посредствен е човек не особено даровит, а посредствеността качество на посредствен.
Що се отнася до норма – правило, изискване, ред, установен със закон или с друг държавен акт, или пък признати в обичаи и други практики за задължителни.
В конкретния наш случай става дума за налагане на посредственост, ”Пристанище на претенциите” според П. Декурсел, задължителна като норма. По друг начин казано, посредствеността се налага като норма в трудови колективи, училища, театри, други институции, където работят повече от един човек.
Има ли ги тези посредствени хора? Познаваме ли ги? Можем ли да ги игнорираме, да не им обръщаме внимание? Могат ли да ни прекършат, да ни попречат да реализираме нашите цели, мечти, намерения?
Да, според мен има ги навсякъде, (дори те се поощряват на държавно ниво като тенденция) познаваме ги, не можем да се ”отървем” от тях и ако сме с по-лабилна психика, могат да ни прекършат по пътя към успеха. Този тип хора Ортега-и- Гасет ги нарича ”Човекът-маса”. Именно човеците маса налагат посредствеността като норма, безличието, анонимността в обществото. Те са гласовити, създават впечатления, че са хора на действието. Но на практика, те наистина са хора на действието, само че да налагат непрофесионализъм, привитивизъм, да потискат творческите малцинства в колектива. Отношението им към кадърните, успели хора е крайно негативно, те злословят по техен адрес, злобеят и се опитват да омаловажат, резултатите, които постигат.
Познавате ли такива хора? Можете ли да ги разпознавате?