Материалът „Предимството и привилегията да си възрастен човек!“ е публикуван във Фейсбука ми на 11.06.2021 г. Считам, че още е актуален.
Като дете за хората на 30 годишна възраст си мислех, че са не само възрастни, но и стари. Днес, от позицията на моята 70 годишнина не само, че не се приемам като стар, но и като възрастен човек. Някой ще каже, шегаджия. В случая не е мой проблема за такова мислене. Има „европейско“ разбиране за възрастта:
Писателят Серафим Северняк преди 20-25 години приведе едно изследване в Европа, което мен ме „устройва”: до 40 години хората са млади; до 60 години са на средна възраст; до 75 години – зрели; до 90 години – стари; над 90 години те са дълголетни. Има и тази философия-„Не е важно на колко години си, а как се чувстваш“.
В какво се състои предимството и привилегията? Най-вече в това, че милиони хора не могат да достигнат до такава възраст, това е дар от БОГ. Колеги ме питат как се чувствам като пенсиониран учител? Отговарям „Много добре“! Когато се пенсионирах, си харесах едно определение на Ж. Елгазо за „пенсия” – „отдих, натрапван на хората, когато те са способни само да работят”. Бях доволен, че пенсията не ми е натрапена, а аз самият предпочетох една година по-рано да се пенсионирам. Сега как се чувствам? Много често си казвам, че никога не съм бил по-добре от сега. В интерес на истината, постоянно в моето съзнание е мисълта на Виктор Юго „Най-доброто предстои”. Тази мисъл не само ме крепи, но ми дава нови надежди, след като имам хъс да творя, да влагам жар и сърце във всичко, което правя и което ми доставя удоволствие. Да попитам, как ще предпочете човек да си мисли и да се държи – като човек, който всеки миг чака да дойде смъртта, или непрекъснато да си внушава, че животът си заслужава – такъв, какъвто е и си го направи! За целта обаче наистина възрастният човек трябва да попромени някои неща и да не допуска да го обхване тъгата. В последна сметка животът на пенсионирания човек протича в правене на нещо, което не само да ти доставя удоволствие, но и да ти осмисля ежедневието. Да се радваме и наслаждаваме на малките “нещица“, които са смислени и значими.
Затова не мога да разбера каква е тази “българска“ работа, лекари да протестират за връщането на работа на пенсионирания д-р Кантарджиев – бивш директор на Центъра за паразитни болести. Съвсем в реда на нещата е, след като си навършил пенсионна възраст, да се пенсионираш, законово е. Ама в България има толкова много пенсионери, които продължават да работят (особено в министерства, областни и общински служби). Нека да работят, каквото и където искат, но да освободят мястото, където младият човек да продължи. Кога ще дадем път на младите? А това не е ли законно! Очевидно не само служебното правителство, но и следващите редовни правителства един път за винаги трябва да решат този болезнен въпрос.
И това ще мине!