Бяла шапка – факти
Да имам собствен сайт е идея на Галина Шекерова – бивша моя ученичка, член на Клуба за ООН и редактор на книгата ми „Един живот като учител и не само“. Сподели с мен тази идея малко след издаването на книгата и точно преди пенсионирането ми. Първоначално идеята ме смути. Казах си, че излизането ми в пенсия е оттегляне от активна дейност, а такова начинание ще е натоварващо. Мислех, че съм се изчерпал и няма да има какво да публикувам.
Нейните доводи да има такъв сайт бяха, че е необходимо да има място, където който го интересува, да намери информация за мен, за дейността ми, за положителните практики и за книгата. Също беше сигурна, че ще има много неща, които си заслужава да споделям и след като се пенсионирам, ще имам нужда от нов начин да споделям и да съм полезен с опита ми. Доверих й се.
Сайтът стартира септември 2014 г. Беше създаден и се поддържа от Галина Шекеровa и брат й Веско Шекеров. От ноември 2015 г. успешно се включи Рафие Шерифова. Имам и помощници от Сатовча.
Брой уникални посетители на сайта по месеци (уникален потребител е всеки, който е посетил сайта поне веднъж за месеца, не се отчитат повторни посещения на един и същ потребител):
- Септември 2014 – 405 бр.
- Октомври 2014 – 211 бр.
- Ноември 2014 – 200 бр.
- Декември 2014 – 766 бр.
- Януари 2015 – 926 бр.
- Февруари 2015 – 774 бр.
- Март 2015 – 1,073 бр.
- Април 2015 – 880 бр.
- Май 2015 – 335 бр.
- Юни 2015 – 272 бр.
- Юли 2015 – 215 бр.
- Август 2015 – 114 бр.
- Септември 2015 – 368 бр.
- Октомври 2015 – 3,799 бр.
- Ноември 2015 – 1,593 бр.
- Декември 2015 – 822 бр.
- Януари 2016 – 750 бр.
Средно всеки втори уникален посетител в сайта го посещава два пъти месечно.
Публукувал съм повече от 30 материала – всички предизвикани от реални ситуации, по актуални теми.
За свободно ползване с некомерсиална цел съм публикувал кратки тестове по психология, логика, етика, фолософия на правото, философия и отворени въпроси от помагалото „Самостоятелна подготовка за матура по философия“, което в момента редактирам. От два месеца започнах да помествам верните отговори на тестовете с пояснение към всеки въпрос.
Обобщена статистика за брой сваляния на тестовете от началото на януари 2015 г. до края на януари 2016 г.:
- Примерен тест по Логика за 9 клас (виж тук) – 2409 бр.
- Примерен тест по Етика за 10 клас (виж тук) – 1895 бр.
- Примерен тест по Философия за 11 клас (виж тук) – 894 бр.
- Философски фрагменти за философско есе (виж тук) – 549 бр.
- Примерен тест по Психология за 9 клас (виж тук) – 536 бр.
- Примерен тест по Право за 10 клас (виж тук) – 382 бр.
- Въпроси със свободен отговор по Философия (виж тук) – 321 бр.
В сайта се включват и читатели с коментари по темите. Коментари има и към връзките към сайта в личния ми профил във фейсбук. Често познати споделят с мен впечатленията им при лична среща или на имейл.
Публикуваме само материали и коментари, които не уронват честа и достойнството на никой. Стремим се също така да не публикуваме анонимни материали.
Червена шапка – емoции
Положителното:
- Пиша за образованието – онова, което ме интересува, вълнува, тревожи, притеснява, радва…
- Няма нито един материал, написан ей така, за да запълня календара. Всичко е изстрадано, преживяно, пречупено през моята гледна точка.
- Публикуваните материали определено предизвикват интерес. Предполагам, че могат да бъдат полезни.
Отрицателното:
- Както вече обясних, аз смятам, че съм достигнал таванът на моето творческо вдъхновение и сигурно няма какво вече да кажа, за да бъда актуален.
- Поддържането на сайта ме натоварва допълнително, защото си давам сметка какво и как пиша, защото пи пука.
- Приемам го като отговорност, която никак не е лека. Ние, учителите, особено историците и философите, носим историческото съзнание и формираме отношение. В такъв смисъл се опасявам дали ще оправдая очакванията.
- Вече знам за 2 случая на злоупотреба с мои материали, присвоени и използвани без моето съгласие, без да се посочи източник, като в единия случай дори се използват с комерсиална цел.
Черна шапка – песимизъм
- Това си е чиста излагация, пенсионер-учител да продължава „да работи” за възпитанието и образованието на децата.
- Публикуваните материали дразнят много хора, които смятаха, че са се „отървали” от мен.
- Доста самохвалство има в материалите и то се вижда от километър.
Жълта шапка – оптимизъм
- Определено смятам, че сайтът набира скорост и се следи от доста хора, защото те считат, че им е от полза.
- Учителите, а и не само, ще се съизмерят и ще се видят отстрани, като субекти в класната стая.
- И най-лошият материал може да бъде от полза за дори един учител, който иска да се развива. Който преодолява гордостта.
Зелена шапка – възможности
- Поддържането на сайта ме кара да продължа да се чувствам като учител, който дава всичко, на което е способен на своите ученици.
- Прекрасна възможност да общувам с моите бивши ученици и и др. посетители на сайта.
- Възможност да изразявам моята гледна точка, която винаги съм смятал за право и задължение.
Синя шапка – анализ
Разсъждавам какви са моите читатели. Условно ще ги разделя на четири групи:
- Надявам се най-малобройна група – вероятно си казват „Тоя продължава да ръси глупости“ и не четат материалите ми или ги четат от любопитство с нагласата „да видя каква глупост е написал този път”.
- Предполагам, също малобройна група – си казват „Как може така да се излага, никой не му обръщаше внимание и не го обичаха като учител, сега се натрапва като учител-пенсионер.“
- Предполагам, също малобройна група – си казват „В Сатовча никой не му купува книгата, не се интересуват от писанията му и затова направи този сайт, белкем го забележат.“
- Вероятно посетителите от най-многобройната група лесно преодоляват гордостта. Изповядват философията, че всеки, с когото разговарят, ги превъзхожда с нещо и те уважават това. Разбират и осъзнават важността на това, което правя. Считат че, могат да се поучат от положителния пример, да им е от полза в пряката учителска работа, а онези, които не са учители – за обща култура.
Искрено благодаря на всички условни „групи”, които посещават сайта ми.
За мен е чест!
От всичко, казано до тук, считам, че сайтът е навременен, актуалин, интересен и полезен.
Бих си пожелал повече коментари.
Благодаря на всички, които се „сещат“ за мен и чрез сайта!
Доста интересен анализ 🙂
Преди няколко седмици ми дойде една идея – да направя кратко проучване, за да открия колко лични/фирмени/институционални уеб сайта има в община Сатовча. За сега съм открил само 10. Това е едно позитивно число, имайки в предвид начина на живот на масата от жителите в общината.
От тези 10 сайта, които открих, само 2 са лични. Твоят е един от тях. Поздравявам за усилията, които полагаш за поддържане на този сайт! Знам, че е голяма отговорност, защото аз самият също поддържам няколко сайта.
Една от най-големите ползи за съществуването на един уеб сайт, според мен, е възможността чрез него да достигна до хора, които никога не бих имал възможността да срещна по друг начин. Мисълта, че имам посетители от другия край на България или света и те намират полза в това, което публикувам, е направо невероятна! Сигурен съм, че ти също имаш подобни посетители в твоя сайт.
Споделянето на знание е благородна кауза, която съществува от векове и ще продължава да съществува много след нас. Честта човек да бъде част от тази кауза и по някакъв начин, дори и минимален, да допринесе с нещо за развитието ѝ е огромна. Това естествено изисква време, усилие, постоянство, ясна цел и саможертва, но в края на деня всичко това напълно си заслужава.
Бих искал да има повече хора, които са готови да споделят своето мнение, знание, опит, истории и т.н. Идеята за създаване на личен уеб сайт/блог трябва да бъде разпространена и окуражавана.
Джават, благодаря за оценката за важността на сайта. Ти най-добре знаеш какво означава да поддържаш сайт, в който трябва да си даваш сметка какво пишеш, какво казваш, защото много хора ни вярват. Аз самият непрекъснато твърдя, че ние, учителите, носим историческото съзнание и формираме отношение и в такъв смисъл казвам онова, което мисля, а не мисля какво да кажа. В същото време си давам сметка, че много хора не одобряват и харесват онова, което споделям, но в последна сметка това е моята гледна точка, която приемам като право и задължение.