За да посочи заплахата от масовидно и обезличено съществуване, немският философ Хайдегер нарича своя герой das Man.
Das Man е онзи, който е като всички други. Той говори за нещата както „се говори” за тях, чете книги, които „се четат” от другите. Той е както особен философски персонаж, така и безлична маска, която всекидневният човек безропотно носи.
В български вариант няма точен превод, но най-често се определя като човек „всеки и никой” и човекът-маса. Когато обяснявах на моите ученици за този персонаж, го побългарявах като човек „фурнаджийска лопата”. В такива случаи, те веднага скачаха и назоваваха дори техни приятели, които приличат на този тип хора.
Вероятно такива хора ги има навсякъде, аз самият познавам такива, затова ми е лесно да обяснявам.
Das Man не подлага никое мнение на съмнение и критика. Затова обича слуховете и мълвата, обича анонимността. И понеже говорим за клюкарство, да направим разграничение между клюка и злословие. Клюкарят се позовава на информация от другаде „Чух, казаха ми, разбрах”. Докато човекът, който злослови по адрес на другите, сам си измисля какво и как, и кого да наклевети.
Моят внук, Слави, един път ме попита дали знам как се филтрира информацията, която достига да теб. В Испания учат учениците, че всяка информация, която достига до теб, трябва да я филтрираш чрез следните въпроси:
- Да си отговориш – слух или истина е?
- Добро или зло е за някой?
- Кой има полза от разпространяването на тази информация?
Ако информация стигне до теб, но едно от тези неща липсва, ти не я разпространяваш!
В нашите географски ширини нашият герой напротив, прави всичко възможно да преиначи и разпространи информацията. На този човек маската е сраснала с лицето. Властват срединността, уравнеността, публичността.
От какво се интересува das Man?
Той е повърхностен, обича кръстословиците, любопитен е, интересува го сензацията, екзотиката.
Според Хайдегер речта на das Man е „бърборене”, „приказване”, в същото време този тип хора говорят безотговорно за другите като от първо лице единствено число.
Те винаги желаното го вземат за действително и в един момент започват да си вярват.
Познавате ли такива хора? Как се справяте с тях?