От 2003 г. Финландия е на челно място в проучването за най-добри образователни системи PISA /Програма за международно оценяване на ученици/. През 2008 г. ООН определя финландската и датската образователни системи като най-добрите в света.
На първи октомври 2014 г., празника на учителя-пенсионер, колегата Кирил Караколев ми зададе въпросa „Защо се срина българската образователна система и от една от най-добрите в света е на незавидното 45-48 място?” В моята теза тогава се позовах именно на финландската образователна система. Реших да поместя тук материал, като направя паралел между двете образователни системи, от моята гледна точка да потърся какво прави финландската толкова добра и кое „куца” при нас.
Ще засегна накратко някои характеристики на образователните системи в България и Финландия.
Отношение на държавата / политиците към образованието
Във Финландия всички политически партии имат единомислие върху образователната политика и при политически промени не се налагат образователни реформи. Това осигурява стабилност на учителите в работата им.
В България 25 години няма единно мнение за българското образование. Никога нашето образование не е било приоритет. Никой не знае какво ще бъде нашето образование след 5-10 години.
Законодателство за образование
Във Финландия от 1921 г. училищното образование е задължително за деца между 7 и 16-годишна възраст. Родителите имат правото да изберат от 3-годишна възраст да запишат децата си на детска градина. Тези родители, които изберат да гледат децата си в домашни условия, биват подпомагани финансово от държавата.
В България един свестен закон за образованието не може да се приеме вече повече от 10 години. Цялата философия на училищното образование е сбъркана.
Достъпност на образованието
В основата на философията на финландското образование е да се даде възможност за образование на всички деца и граждани. Няма частни училища, държавата финансира училищата според нуждите им. Топъл обяд, материали, учебници, транспорт – всичко е безплатно. Повече финансиране получават училищата с по-голям брой деца в нужда – деца на социално слаби граждани или имигранти, деца със специални образователни потребности.
При нас се закриха повече от 450 училища в страната. За наша чест в Община Сатовча синдикатите, заедно с Общинска администрация, не допуснахме да бъде закрито училище. Въведе се порочна практика „Парите отиват след детето”. Т.е. за всеки ученик държавата осигурява един минимален стандарт. Това донякъде е добре за училища с по-голям брой ученици, но малките училища изнемогват. По закон малките училища се издържат от големите училища на територията на съответната община.
Свобода на работа на учителя
Във Финландия учителите имат свобода на действие. Гласува им се доверие, разполагат с автономност да постъпят както намерят за добре.
При нас по веригата „директор-регионален инспекторат-министерство на образованието” всеки се намесва в пряката работа на учителя. Училищните ръководства не могат да смогнат да отговарят всеки ден на огромна по обем бумащина. Особено да изпълняваш проект, финансиран от образователното министерство – истинска мъка.
Обществен статут на учителската професия
Учителската професия във Финландия е сред най-престижните и високо платена /около 2300 евро месечно/. В същото време изискванията към учителите са изключително високи. Освен отлични познания върху предмета си, учителите трябва да представят магистърска степен по педагогика.
Всички знаем пренебрежителното отношението към „даскалите” в България. Не е тайна, че всеки, който иска, може да стане учител.
Ролята на учителя в образователната система
Във Финландия учителите са в центъра на образованието. Финландците разбират най-важното: когато детето има личност, към която да направи своя положителен психологически трансфер, с която да се свърже, която да повярва в способностите му, то няма как да не разкрие максимално потенциала си. Финландският ученик има т.н. доверен учител. Както споделя финландска учителка, „Аз съм тяхната училищна майка.” Т.е. ролята на учителя за развитието на ученика е изведена до ролята на родителя. В училището се създава чувство на комфорт и уют. Влизайки в училище, децата се събуват, сякаш са си у дома.
По повод ролята на учителя психолога Анастасия Грозева казва:
„Първият най-важен компонент е чувството на сигурност. Детето трябва да се чувства сигурно, приемано, обичано в новата среда. Това означава да има срещу себе си личност, която да го приема в неговата пълнота, която да не го осъжда и критикува, която да му помогне да опознае себе си и света, да обикне себе си и останалите. Личност, която да е мост между семейната среда и крехко въведение в света. Това е личността на учителя, към която детето да може да има пълен психологически положителен трансфер.”
Анастасия Грозева, психолог „Един сравнителен анализ”
Източник: http://www.homeonwings.org/
Мечта е в обозримото бъдеще и в България да се възприеме като държавна политика философията, че децата са цел на образователната система, но лицето е учителя. Без добрия учител, който да бъде уважавана личност, обезпечена финансово, реформа в образованието не се прави.
…
Продължението на материала може да видите тук: Българската и финландската и образователни системи – 2 част.