Както отбелязах в първата част на материала „Българската и финландската и образователни системи“, от 2003 г. Финландия е на челно място в проучването за най-добри образователни системи PISA /Програма за международно оценяване на ученици/. Какво прави финландската образователна система толкова добра и кое „куца” при нас? В първата част на материала засегнах темите за отношение на държавата към образованието, законодателство за образование, достъпност на образованието, свобода на работа на учителя, обществен статут на учителската професия и ролята на учителя в образователната система в България и Финландия. По надолу представям накратко други особености, които ми правят впечатление в двете образователни системи.
Взаимоотношения учител-ученик
Във Финландия контактът на учителите с децата е топъл и приятелски. Учителите познават добре своите ученици, както и обратно. Имат си доверие и учениците се чувстват подкрепяни. Учителите изграждат близки отношения и с родителите.
При нас често учители, които са в добри взаимоотношения с учениците, стават обект на злостни подмятания. Приема се едва ли не за „принизяване” и липса на авторитет, ако учителят е приятел и в близки отношения с учениците. В същото време тези учители са най-авторитетни и децата ги обичат и уважават, респектират ги.
В моята учителска практика винаги всички ученици съм ги възприемал като равнопоставени личности, гласувал съм им изключително доверие, вярвал съм във възможностите на всеки и съответно сме постигали положителни резултати. Какво мислят учениците за подобен подход, може да видите тук: Усилията си заслужават, нали?
Конкуриране в училище
Във финландската образователна система конкуренцията не се насърчава. В началното образование няма оценки, няма и сравнение между резултатите на отделните ученици или училища. Всички се стремят към покриване на базово ниво на знание. Поощрява се работата в екип. По-силните ученици помагат на по-слабите, по-големите – на по-малките. Ученици, които са били в ролята на „помощник” за друг ученик, получават диплома. Тя им дава право да работят като детегледачи.
При нас се поощрява бележкарството. Нашите ученици винаги знаят за пет и шест, особено според родителите им. Образователната ни система предразполага учениците да наизустяват, вместо да учат с разбиране и да мислят. В учебниците теоретичният материал е огромен по обем. Всеизвестно е, че в учебните програми 80% от часовете са предвидени за нови знания, а за упражнения остават едва 20%. До болка е познат подходът „Учителят трябва да предаде учебното съдържание”. Разбира се, намират се и учители-новатори, които работят на принципа „Какво трябва да знаят и могат учениците”.
Зрелостни изпити
Всеки финландски гимназист сам определя кога да се яви на матура и колко години са му необходими, за да се подготви.
Нашите младежи не могат да осъзнаят какво означава зрелостен изпит и колко е важно това за тях. На матурите масово се преписва. Организаторите на международното проучване PISA отбелязват, че учениците от седми клас, които се явяват на проучването, дават празни листове.
Свобода на учениците
Във Финландия учителите дават свобода на учениците. Учениците могат да слушат музика със слушалки, докато решават задачи, ако това им помага за концентрация.
Когато споделих това на празника на учителя-пенсионер, колегите (пенсионирани и настоящи учители) възразиха остро, че „ще настъпи анархия в класната стая”. За мен подобен подход е не само напълно приемлив, но и силно ефективен. И по никакъв начин не пречи на дисциплината. В моите часове давах възможност всяко дете да ме прекъсва по всяко време, за да зададе въпрос. Същевременно работихме с правила, предварително приети с учениците. Часът имаше както добра дисциплина, така и протичаше интересно, забавно и полезно за учениците. Разбира се, не винаги се получаваше, но по принцип часовете бяха такива.
Една от най-положителните страни на финландското образование е липсата на агресия в училище. При нас е точно обратно – агресията и насилието са на първо място.
Във Финландия училището се нагажда спрямо всеки отделен ученик. У нас хиляди деца отпадат от училище и маргинализират. Държавата нехае.
Във всяко финландско училище работи екип от специалисти: социален служител, логопед, кинезитерапевт и психолог. Те работят заедно с учителите и така всяко дете получава нужното внимание и образование.
Положителни страни на българското образование
Въпреки всичко наши младежи печелят златни отличия на международни надпревари. Българите имаме висока обща култура и успяваме в чужбина. На какво се дължи това? Намирам две причини: 1) индивидуални способности и силна мотивация на ученика; 2) огромния труд и всеотдайност на учителите, въпреки т.н. „политическа класа” и болното общество.
Да бъдеш новатор днес, активен посредник на промяната в училище, е истинско предизвикателство за всеки учител. Самият аз се стремях да бъда такъв. Не мога да не бъда доволен и е коректно да отбележа, че както училищните ръководства, така и Регионалния инспекторат в Благоевград през последните 15 години никога и при никакви обстоятелства не са ми създавали организационни и методически пречки. Напротив, винаги съм имал тяхната подкрепа и одобрение, вкл. за насърчаване на клубната и извънкласна работа в училище. Резултатите са налице – постигнахме положителни резултати по гражданско образование, изведохме модел за обучение по човешки права, повишаваме общата и гражданска култура на нашите ученици, формираме нови модели на поведение.
Има много учители, които приемат своята работа като мисия и постигат страхотни резултати в работата с учениците. Вие знаете, че положените усилия в името на децата си заслужават.
В името на нашите деца, време е българското образование да излезе от „черната дупка”.