Размисли за ученическата униформа чрез метода на Де Боно мислене с шест шапки

Споделете

Facebook

Google+

Twitter

Linkedin

Ученици от СОУ с. Сатовча с униформа

Ученическата униформа беше въведена в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” с. Сатовча през 2009 г. след спечелен проект от Министерството на образованието.

Униформата се прие както от учениците, така и от учителите и родителите. Единици бяха учениците, които идваха понякога без униформа в училище. През последните две-три години обаче масово ученици (предимно от горен курс и по-малко от средния) идват на училище без ученическа униформа, при това ненаказано.

Кой е виновен за това? Учениците? НЕ!

Представям ви моята гледна точка за ученическата униформа чрез метода на Де Боно мислене с шест шапки. Повече за метода може да видите тук.

Бяла шапка – Факти: слагам си бялата шапка и обръщам внимание на фактите:

1. Световна тенденция е въвеждане на ученическа униформа в училище. Такава е и линията на образователното министерство, затова финансират такива начинания.
2. Още през 2006 г. в специална анкета в СОУ с. Сатовча с участието на 384 ученици беше отбелязано и поискано да се въведе ученическа униформа.
3. От проведените предварителни разговори преди да спечелим проекта за въвеждане на униформа повече от 67% от учениците, 99% от учителите и над 95% от родителите казаха „Да” на задължителната униформа.
4. През 2009 г. разработихме проекта „Ритуализация на училищния живот и въвеждане на ученическа униформа”. Спечелихме проекта, по който Министерството на образованието ни преведе 47,000 лв. Един костюм струваше около 130-140 лв., а нашите ученици платиха по 20-22 лева.
5. През първите месеци случаите на неносене на ученическа униформа бяха единични. През последните две-три години това стана масова практика. За тази цел разработихме проекта „Морално и материално стимулиране на учениците”. Разработихме осем критерия: успех, дисциплина, носене на ученическа униформа, участие в общоучилищни мероприятия и т.н. Учредихме награди – поздравителни адреси, снимка пред знамето на училището др.
6. На заседание на Педагогически съвет през пролетта на 2011 г. приехме 10 задължителни правила, които станаха част от Правилника за устройството и дейността на училището ни, включително и задължителната ученическа униформа.
7. На 15 септември 2014 г. бях в училище за откриване на учебната година. Имаше много ученици без униформа. На 23.09.2014 г. замествах г-н Дунчев като учител по философия – почти не видях ученици от горен курс с униформа. На 25.09.2014 г. имах среща с Клуба за ООН (присъстваха повече от 30 членове), не видях повече от две-три деца с униформа.
8. Кант има две хубави сентенции: „Диващина е независимостта от законите.” и „Дисциплината, т.е. порядъкът, променя животинското в човека.”
9. В училище учениците оформят своите възгледи, сравняват своите ценности с тези на другите и определят своето място и роля, социализират се.
10. Училището е мястото, където си длъжен да укротяваш амбициите си, защото общността го изисква.

Червена шапка – Емоции:

Какво ми харесва при въвеждането на ученическа униформа?

1. Ученическата униформа респектира, създава един по-друг имидж на училището.
2. Премахва неравенствата, социалните различия по отношение на облеклото, което се отразява на самочувствието на личността на учениците.
3. Премахва възможността за демонстриране на религиозна показност, принадлежност и символи
4. У учениците се създават нагласи за спазване на определени правила и стават по-дисциплинирани. Така те се проявяват от най-хубавата си страна, човешката, а не животинската.
5. Учениците имат усещане за съпричастност и принадлежност към училищната общност, което довежда до по-голяма отговорност.
6. Добрата дисциплина и ученическата униформа са добър пример, което ще доведе до по-добра оценка на училището при предстоящото атестиране на училищата.
7. Навсякъде, където съм водил ученици – на национални конференции, на национални симулативни игри и състезания, прояви, в Страсбург, на националната олимпиада по права на човека в Приморско – съм държал учениците да бъдат с ученическа униформа и съм се гордеел с това и тя е респектирала.

Какво не ми харесва при въвеждането на ученическа униформа, какви са недостатъците?

1. Всеки ден си длъжен да си с униформа, не можеш да се „изфукаш” с новата си скъпа дреха.
2. Няма откъде учениците да си закупят задължителните елементи на униформата. Губят емблемите. Затова поръчахме специални тениски, бели и сини, с емблемата на училището.
3. Не всеки родител има възможност да закупува униформа, особено в семейства с две-три деца.
4. Дрехите бързо се износват.
5. Усещане за ненаказаност в училище при неносене на униформата.
6. Една част от учителите не полагат достатъчно усилия и постоянство правилата да се спазват, безразличие и апатия.
7. Разнопосочни изисквания, понякога взаимно изключващи се, от страна на учителите към учениците.

Черна шапка – песимизъм: в синхрон с черната шапка и през погледа на ученика-песимист:

1. Никой не може да те задължава насила да носиш униформа.
2. Ученическата униформа е пълна тъпотия.
3. Това да не е затвор, казарма, та да си длъжен да спазваш определени правила.
4. При този недоимък, бедност, да налагаш насила нещо, както и откъдето да го погледнеш, си е тоталитаризъм.
5. Да ни задължават да носим униформа е чиста дискриминация.
6. Защо учителите не идват и те с униформа, а само нас задължават?

 Жълта шапка – оптимизъм:

1. Аз съм голям оптимист и смятам, че ако ние, възрастните, имаме воля, т.е. желание, униформата ще бъде факт. Повече контрол от страна на директора и учителите, заедно с учениците и родителите, да се предприемат конкретни мерки. Професор Марко Семов, един от съвременните народопсихолози, казваше: „Баба знае и две и двеста”. Нашите ученици знаят дори повече. Важно е възрастните да знаят какво да възпитат у подрасващите и да осигурят детското участие. Детското участие е един от основните принципи във философията на Конвенцията на ООН за правата на детето. Детското участие се базира на диалог, споделяне на информация и взаимно уважение между детето и възрастните. Децата имат нужда да бъдат поощрявани и окуражавани да участват в живота на училището по смислен начин. За целта възрастните трябва да бъдат научени как да работят с деца. За това е необходимо да се спазват определени принципи, известни като стандарти за детско участие /етичен подход, доброволно участие, подходяща среда, уважение на учениковата личност/. Основна цел на стандартите е да дават насоки и указания на служителите в една общност кое е допустимо в детското участие и кое не, както и да подобрят средата за детското изключване и намалят рисковете от злоупотреба при работа с деца. Горд съм, че заедно с децата, членове на Клуба за ООН, вече 15 години създаваме реалност, близка до живота. Даваме възможност децата да участват в управлението на училището, да им бъдат задоволени по-висшите потребности.
2. Дори сега да се премахне униформата, след известно време тя отново ще бъде въведена, но това вече е лош знак.
3. Ползите от задължителната униформа са много повече от недостатъците-съпричастността към общността, по-голямата отговорност, навиците за спазване на приети правила /което е типично и нормално за обединена Европа, а ние, българите, все искаме да заобикаляме правилата, винаги търсим вратички и затова сме на това дередже/.
4. Равнопоставеност на всички ученици.

Зелена шапка – възможности:

1. Ученическата униформа ти дава възможност да се гордееш с училището, в което учиш, една уважаваща себе си институция, че принадлежиш към една общност с ясно разписани правила, които трябва да се спазват.
2. Възможност за по-малко разходи за модерно облекло.

Синя шапка – анализ на проблема:

1. От всичките изказани аргументи до тук смятам, че ученическата униформа има бъдеще и тя ще се наложи.
2. Въвеждането на униформата е вече традиция не само в България, а и в света. Тя е наследство от минали випуски, ученици, учители, родители. Наследството, както знаем, освен материални измерения, има и морални. Не е толкова важно да имаш, да притежаваш, а да си верен на нещо. И в такъв смисъл ръководството на училището, учителите, родителите, според мен са длъжни да отчитат тези реалности.
3. Повтарям, не са виновни учениците, че така безнаказано, масово идват без униформа в училище. Виновни сме ние, възрастните, обществото, в което живеят, лошият пример, с който всекидневно ги заливаме.

Да не забравяме, че „Младостта е грешка, която всеки ден се поправя.”

В името на децата, за бъдещето на нацията, за доброто име на училището, усилията си заслужават, нали?

Каква е вашата гледна точка, разпознахте ли я в някоя от „шапките“?

Очаквам коментарите ви към публикацията.

Споделете

Facebook

Google+

Twitter

Linkedin