Едуард де Боно е всепризнат световен авторитет в областта на творческото мислене и на иновациите. Според него най-големият проблем на нас, хората, е недостатъчното развитие на умението да мислим креативно. Промяната в начина на мисленето ни ще доведе до положителна промяна и в начина, по който живеем, и ще направи по-общ и по-хуманен света, който създаваме.
За да стимулира креативното мислене, Де Боно създава метода „шест мислещи шапки”. Всяка от шестте шапки е с различен цвят (бял, червен, черен, зелен, жълт, син), който символизира конкретен начин на мислене. Методът позволява да се погледне от различни гледни точки на конкретен въпрос и да се разкрият всичките му аспекти. В този смисъл при него няма правилно и грешно мислене.
Как всъщност „мислят” шапките?
Бяла шапка – факти: бялата шапка символизира начин на мислене, основан на данните, фактите и наличната информация. Човек с бяла шапка представя нещата такива, каквито са, без да си измисля факти, данни и т.н. По този начин всеки може да открие пропуските, които има в своите знания и да ги компенсира, като се съобрази с тях.
Червена шапка – емоции: от позицията на червената шапка се изразяват чувствата, емоциите от възникналата ситуация, участникът споделя какво му харесва и какво не му харесва, т.е. посочва положителното и недостатъците. Опитва се да си представи как другите хора биха реагирали по разглеждания проблем.
Черната шапка – песимизъм: човек с черна шапка вижда нещата от възможно най-лошата страна. Той критикува, забелязва преди всичко недостатъците, пропуските. Открито говори за опасностите от ситуацията.
Жълта шапка – оптимизъм: жълтият цвят на шапката върви в комплект с „розови очила”. Човек с такова мислене гледа на света и проблема оптимистично, отбелязват ползата от даденото решение, неговите силни страни. Този начин на мислене ни помага да продължим напред тогава, когато всичко изглежда мрачно и трудно. Помага ни да видим всички предимства и ценното в ситуацията.
Зелена шапка – възможности: това е начин на мислене, който ни позволява да разсъждаваме без ограничения, почти без никаква критичност спрямо идеите. Човек със зелена шапка гледа на проблема откъм възможностите. Този начин на мислене ни помогне да реализираме плановете си.
Синя шапка – анализ: човек със синя шапка гледа на процеса на решаване на проблема от високо. Синята шапка отразява контрола над процеса, анализа на ситуацията. Такава шапка носят хора, които председателстват събрание, които са водещи на събитие. Когато се натъкнат на трудности поради изчерпване на идеите, те могат да прибегнат до стила на мислене на зелената шапка.
Прилагам метода на Де Боно шест мислещи шапки от 2003 г. Мисля, че той може да се използва от всеки учител, по всеки учебен предмет.
Използвам два основни подхода при прилагане на метода. Първият подход е групов: разделям учениците на 5 групи, като няколко човека „мислят” с един цвят шапка. Един човек носи синята шапка и той води дискусията. През цялото време на дебатите всеки „носи” точно определена шапка. Вторият подход е индивидуален: един ученик си слага съответната „шапка” на главата, говори по въпроса спрямо цвета на шапката, след това я сменя и говори последователно от позицията и на петте шапки. И така всеки ученик.
Резултатите от дебати по метода шест мислещи шапки са многопосочни и имат значение за учениците в перспектива. Заедно спорим, търсим различни гледни точки, поглеждаме проблема откъм неподозираната му страна. За учениците е особено интересно да „влязат” в роля според цвета на шапката. Включват се с голямо желание и часът става интересен и забавен. Свикват да говорят пред аудитория, да защитават своята теза чрез аргументи. Приучават се да работят в екип. Много често ученици, с които сме практикували този метод, споделят, че са използвали „шапките” при решаване дори на лични проблеми.
Ето някои от въпросите, по които сме разсъждавали с учениците по метода на шестте шапки: по въпроси за НАТО и ЕС; спазването на човешките права в училище; чувствам се (не се чувствам) европеец, защото…; „За” и „Против” въвеждането на задължително средно образование;какво ми дава училището и др. Правил съм успешни експерименти, като с учениците приложихме метода по въпроси като: успиването сутрин; какво означава да си лошо дете; защо трябва всички ученици да се изказват за ЕС и др.
Провеждането на такива дебати изисква много предварителна подготовка от организационно-методически характер и разбира се, много смелост и увереност от страна на преподавателя. Той трябва отлично да владее групата и да има отлични познания по проблема, който се обсъжда. За провеждане на такива дебати е необходимо преподавателят и децата да решат въпросите:
- Кога трябва да започне подготовката за дебатите?
- Кой трябва да определи избора на шапки?
- С колко шапки да се участва?
- Кой трябва да носи синята шапка?
- Кога да се дадат въпросите?
Повече за метода на Де Боно шест мислещи шапки, как да се приложи в училище и моето предложение и практика по горните въпроси може да прочетете в книгата ми „Един живот като учител и не само. Усилията си заслужават, нали?”
Приложение на метода може да видите тук: Размисли за ученическата униформа чрез метода на Де Боно мислене с шест шапки.